Какво прави ЕС във връзка с енергийната криза, причинена от РусияСъвместната реакция на ЕС на енергийната криза от 2022 г. в резултат на използването на доставките на газ като оръжие от страна на Русия успя да постигне стабилизиране на цените на енергията и осигуряване на доставки на газ по това време, като направи нашата енергийна система по-устойчива.ЕС и неговите държави членки вече предприеха действия за намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива и за постигане на напредък в прехода към чиста енергия. Енергийната система на Европа вече е по-сигурна, диверсифицирана и стабилна. Инициативи като REPowerEU ускориха прехода към чиста енергия, доведоха до подобряване на работата на единния пазар и до намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Page contents Page contents Основни постижения След 2022 г. намалихме потреблението на газ в ЕС с 13 %преодоляхме зависимостта си от руските изкопаеми гориваза първи път произведохме повече електроенергия от вятърна и слънчева енергия, отколкото от газ, през 2025 г.осигурихме достъп до сигурна енергия на достъпни цениувеличихме бързо инсталациите за енергия от възобновяеми източници 2 % от вноса на петролспад от 43 %12 % зависимост от руския газ през 2025 г.спад от 45 % през 2021 г., с планове за пълното му премахваненад 70 %дял на нисковъглеродната електроенергия (възобновяеми енергийни източници и ядрена енергия) Въпреки напредъка сектори като транспортът продължават да бъдат силно зависими от изкопаемите горива, а цените на енергията се нуждаят от допълнително стабилизиране. Трябва да продължим работата за по-интегриран Енергиен съюз и допълнително да ускорим прехода към местно произведена нисковъглеродна енергия. Гарантиране на доставките на газ през зимата През лятото на 2022 г. Комисията предложи нови правила, за да се гарантира, че Европа разполага с достатъчно газови резерви, за да издържи на внезапни прекъсвания на доставките от страна на Русия през зимните месеци.Съгласно новите правила за съхранение на газ държавите от ЕС трябва да запълват до 90 % от капацитета на газохранилищата до 1 ноември всяка година. В началото на зимния сезон на 2024—2025 г. газохранилищата бяха запълнени на 95 %, като прагът от 90 % беше достигнат още през август 2024 г.Освен това държавите от ЕС се споразумяха за регламент за доброволно намаляване на търсенето на природен газ с 15 % за зимния сезон на 2022—2023 г., като по-късно срокът беше удължен, за да обхване и зимата на 2023—2024 г. През март 2024 г. Съветът прие препоръка за продължаване на изпълнението на доброволни мерки до март 2025 г., за да се поддържа колективно търсенето на газ, което е по-ниско с 15 % в сравнение със средното търсене между април 2017 г. и март 2022 г. През април 2022 г. Комисията стартира енергийната платформа на ЕС, за да помогне на държавите от Съюза да работят заедно на световните пазари. Целта е да се избегне конкуренцията между държавите от ЕС, да се използва влиянието на ЕС, за да се осигурява енергия от различни източници, да се насърчи конкуренцията между основните доставчици и да се постигнат по-добри условия за потребителите. Газохранилищата трябва да се запълват преди всяка зима90 % от капацитета трябва да се запълни до 1 ноември всяка година95 % от капацитета беше запълнен преди зимата на 2024—2025 г. Диверсифициране на източниците на газ и инвестиране в инфраструктура Ключова част от осигуряването на сигурни доставки на енергия на достъпни цени е диверсифицирането на маршрутите на доставка. През последните години ЕС работи с международни партньори за диверсифициране на доставките. От 2022 г. насам Комисията сключи споразумения с Египет, Израел и Азербайджан за износ на природен газ за Европа.Освен това ЕС увеличи вноса на втечнен природен газ (ВПГ) от Северна Америка, Австралия, Катар и Източна Африка и вноса чрез газопроводи от Норвегия, Обединеното кралство, Азербайджан и Северна Африка. Благодарение на инвестициите в терминали за ВПГ и междусистемни газопроводи вече всяка държава от ЕС може да получава газ от поне два източника, а между съседите са възможни обратни потоци. Например през май 2022 г. започна да функционира междусистемният газопровод между Полша и Литва, с което се увеличиха възможностите за избор и устойчивостта на балтийския пазар на газ. По подобен начин през октомври 2022 г. беше въведена в експлоатация междусистемната газова връзка между Гърция и България, която играе ключова роля за диверсификацията на доставките на газ в Югоизточна Европа. Използване на енергия от възобновяеми източнициОсвен че осигуряваме енергия от чужбина, трябва да използваме във възможно най-голяма степен собствените си източници на енергия. ЕС вече е световен лидер в разработването на технологии за възобновяема енергия.През 2024 г. делът на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия в ЕС е бил 25,2 %. С преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници през ноември 2023 г. държавите от ЕС се споразумяха за обща цел за енергията от възобновяеми източници от най-малко 42,5 % на равнището на ЕС до 2030 г., като стремежът е да бъде постигнат дял от поне 45 %. Енергия от възобновяеми източници в ЕС25,2 % дял на енергията от възобновяеми източници в потреблението на енергия в ЕС през 2024 г.42,5 % обща цел за енергията от възобновяеми източници на равнище ЕС до 2030 г. (стремеж за постигане на поне 45 %) Повече за мерките за справяне с енергийната криза след руското нашествие в Украйна. Намаляване на сметките за европейските домакинства и предприятия През октомври 2022 г. в отговор на използването на енергията от страна на Русия като оръжие държавите от ЕС се споразумяха за спешна намеса с цел намаляване на сметките за енергия на европейските домакинства и предприятия. Това включваше извънредни мерки:намаляване на търсенето на електроенергия (общо с 10 %, със задължително намаление с 5 % през върховите часове)въвеждане на таван за приходите (180 евро/MWh) на производителите на енергия с по-ниски разходи (ядрена енергия, енергия от лигнитни въглища или от възобновяеми източници) и преразпределяне на излишъка към потребителите въвеждане на временна солидарна вноска върху свръхпечалбите в секторите на нефта, природния газ, въглищата и нефтопреработването, чрез която да се пренасочват средства към потребителите на енергия.Срокът на действие на спешните мерки изтече през 2023 г. През февруари 2023 г. държавите от ЕС се споразумяха и за механизъм за корекция на пазара с цел избягване на смущения на енергийния и финансовия пазар. Той трябваше да бъде задействан автоматично, ако:цената на сетълмента на TTF (Title Transfer Facility) дериватите с най-кратък срок за изпълнение надхвърли 180 EUR/MWh за три работни дни итази цена е с 35 евро по-висока от референтната цена на втечнения природен газ (ВПГ) на световните пазари за същите три работни дни.Механизмът беше в сила до януари 2025 г. и нито веднъж не се наложи да бъде задействан благодарение на фактори като структурно намаляване на търсенето, надежден внос от доверени партньори на ВПГ и на газ по тръбопроводи и подобряване на инфраструктурата за внос. План за действие за енергия на достъпни цени Въпреки предприетите мерки цените на енергията в ЕС остават структурно високи, което предизвиква трудности за гражданите на Съюза и вреди на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС. Поради това през февруари 2025 г. Комисията предложи Плана за действие за енергия на достъпни цени, в който се определят конкретни краткосрочни мерки за намаляване на разходите за енергия за гражданите, предприятията, промишлеността и общностите в целия ЕС, за завършване на изграждането на енергийния съюз, за привличане на инвестиции и за подобряване на подготвеността за потенциални енергийни кризи. Според оценките това ще доведе до общи икономии в размер на 45 млрд. евро през 2025 г., които постепенно ще нараснат до 130 млрд. евро годишно към 2030 г. и 260 млрд. евро годишно към 2040 г. 45 млрд. евро през 2025 г.до 130 млрд. евро годишно към 2030 г.до 260 млрд. евро годишно към 2040 г. Комисията също така представи следните мерки за гарантиране на финансовата достъпност на енергията:Енергиен пакет за гражданите, предлагащ по-ниски данъци, по-бърза смяна на доставчика и прозрачно фактуриранеинвестиционната стратегия за чиста енергия, която увеличава инвестициите в чисти технологии200 милиона евро под формата на гаранции за частни инвестиции в подкрепа на внедряването на авангардни ядрени технологии, включително малки модулни реакториПреходът към чиста енергия е свързан със създаването на устойчива, финансово достъпна и независима енергийна система, която е от полза за всички. Това означава също така намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Връзки по темата План REPowerEUЦени на енергията в ЕС Намаляване на разходите за живот Тази страница е актуализирана за последно на 22 Aприл 2026
Какво прави ЕС във връзка с енергийната криза, причинена от РусияСъвместната реакция на ЕС на енергийната криза от 2022 г. в резултат на използването на доставките на газ като оръжие от страна на Русия успя да постигне стабилизиране на цените на енергията и осигуряване на доставки на газ по това време, като направи нашата енергийна система по-устойчива.ЕС и неговите държави членки вече предприеха действия за намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива и за постигане на напредък в прехода към чиста енергия. Енергийната система на Европа вече е по-сигурна, диверсифицирана и стабилна. Инициативи като REPowerEU ускориха прехода към чиста енергия, доведоха до подобряване на работата на единния пазар и до намаляване на зависимостта от изкопаеми горива.
Ключова част от осигуряването на сигурни доставки на енергия на достъпни цени е диверсифицирането на маршрутите на доставка. През последните години ЕС работи с международни партньори за диверсифициране на доставките. От 2022 г. насам Комисията сключи споразумения с Египет, Израел и Азербайджан за износ на природен газ за Европа.Освен това ЕС увеличи вноса на втечнен природен газ (ВПГ) от Северна Америка, Австралия, Катар и Източна Африка и вноса чрез газопроводи от Норвегия, Обединеното кралство, Азербайджан и Северна Африка.
През октомври 2022 г. в отговор на използването на енергията от страна на Русия като оръжие държавите от ЕС се споразумяха за спешна намеса с цел намаляване на сметките за енергия на европейските домакинства и предприятия. Това включваше извънредни мерки:намаляване на търсенето на електроенергия (общо с 10 %, със задължително намаление с 5 % през върховите часове)въвеждане на таван за приходите (180 евро/MWh) на производителите на енергия с по-ниски разходи (ядрена енергия, енергия от лигнитни въглища или от възобновяеми източници) и преразпределяне на излишъка към потребителите