Направо към основното съдържание
Лого на Европейската комисия
Европейска комисия

Кризата в Близкия изток

Основни моменти

  • ЕС осъди най-категорично неизбирателните нападения, извършвани в региона на Персийския залив, и потвърди отново солидарността си със засегнатите държави.
  • Държавите от ЕС са репатрирали безопасно над 35 000 граждани на Съюза, включително повече от 13 000 чрез подкрепяни от ЕС полети за репатриране.
  • През 2026 г. ЕС предоставя хуманитарна помощ на обща стойност 458 милиона евро на Палестина, Ливан, Сирия, Йордания и Египет.

Европейският съюз е поел ангажимент за полагане на усилия за намиране на решение на сложните кризи в Близкия изток, включително последните събития в Иран. Той действа на множество фронтове — от евакуирането на гражданите и предоставянето на хуманитарна помощ до дипломатическата ангажираност, намаляването на напрежението и предотвратяването на по-нататъшни конфликти.

Конфликтът в Иран

 

ЕС недвусмислено осъди неизбирателните нападения на Иран. От 28 февруари 2026 г. насам ЕС поддържа постоянен контакт с лидерите от Близкия изток и Европа, като изразява солидарност с държавите, нападнати от Иран, и подкрепя демократичните стремежи на иранския народ.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща, както и върховният представител/заместник-председател Кая Калас потвърдиха отново ангажимента на ЕС за регионална стабилност, като призоваха за:

  • незабавно намаляване на напрежението и максимална сдържаност
  • защита на цивилното население и гражданската инфраструктура
  • пълно зачитане на Устава на Организацията на обединените нации

Позицията на ЕС беше потвърдена в заключенията на Европейския съвет от 19 март 2026 г., в които всички 27 лидери осъдиха ударите на Иран, поискаха незабавно спиране на огъня и призоваха за мораториум върху атаките срещу енергийната и водната инфраструктура.

 

Председателите Фон дер Лайен и Коща, заедно с други лидери, приветстваха двуседмичното примирие и призоваха двете страни да се договорят за бързо и трайно прекратяване на войната. 

Основни дипломатически ангажименти

  1. 28 февруари 2026 г.

    Председателят Фон дер Лайен и председателят Коща потвърдиха отново ангажимента на ЕС за регионална стабилност, ядрена безопасност и дипломатически усилия и призоваха всички страни да проявят сдържаност и да спазват международното право.

  2. 5 март 2026 г.

    Върховният представител и заместник-председател Кая Калас свика съвместна среща на министрите от ЕС и Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

  3. 9 март 2026 г.

    Председателят Фон дер Лайен и председателят Коща обмениха мнения с лидерите на Йордания, Египет, Бахрейн, Ливан, Сирия, Турция, Армения, Ирак, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Оман. 
    Те подчертаха солидарността на ЕС с региона, осъждайки нападенията и подкрепяйки дипломатическите усилия за намаляване на напрежението, защита на цивилното население и гарантиране на енергийната сигурност.

  4. 18 март 2026 г.

    Председателят Фон дер Лайен се срещна с генералния секретар на ООН Гутериш, за да обсъдят последиците от войната в Близкия изток, спазването на международното право и многостранното сътрудничество.

  5. 17 април 2026 г.

    Председателят Фон дер Лайен взе участие във видеоконференцията по темата за пълното и постоянно възстановяване на корабоплаването в Ормузкия проток.

Помощ за гражданите на ЕС

Безопасността на европейските граждани в региона е основен приоритет на ЕС. Той предприе бързи действия, за да помогне на блокираните от конфликта да се завърнат безопасно у дома. Над 35 000 граждани на ЕС са били безопасно репатрирани от региона, в допълнение към десетките хиляди заминаващи с търговски превозни средства.

Координационният център за реагиране при извънредни ситуации на Европейската комисия подкрепи държавите членки при организирането на полети за репатриране. Чрез Механизма за гражданска защита на Съюза:

  • Над 92 полета за репатриране
    са били извършени
  • Над 13 400 граждани на ЕС
    са върнати безопасно у дома
  • 5 полета в рамките на rescEU
    бяха извършени

Мерки в областта на морската сигурност и енергетиката

ЕС провежда две военноморски операции за сигурност на морските маршрути в Индийския океан и Червено море: EUNAVFOR Atalanta и EUNAVFOR Aspides.

Понастоящем няма непосредствен проблем със сигурността на доставките. Енергийната система на Европа е добре подготвена и устойчива благодарение на мерките за диверсифициране на доставките, натрупване на резерви и подобряване на свързаността. 

Европа обаче продължава да бъде изложена на въздействието на нестабилността на цените в световен мащаб. В отговор на това Европейската комисия предлага временни и целенасочени мерки за предоставяне на незабавна помощ, като същевременно се постига напредък в структурните реформи по ключовите компоненти на ценообразуването на електроенергията. Тези мерки включват увеличаване на държавната помощ, подобряване на ефективността на електроенергийната мрежа, намаляване на данъците върху електроенергията в сравнение с изкопаемите горива и модернизиране на схемата за търговия с емисии.

Хуманитарна помощ

Действия на ЕС в отговор на израелско-палестинския конфликт

ЕС осъди жестоките и неизбирателни нападения на Хамас в Израел на 7 октомври 2023 г. и потвърди солидарността си с Израел, като подчерта правото му на самоотбрана в рамките на международното хуманитарно право. Съюзът изтъкна отново необходимостта от защита на цивилното население по всяко време и изрази загриженост относно хуманитарните последици в Газа, дължащи се на израелските военни операции и ограничения достъп.

ЕС приветства спирането на огъня през октомври 2025 г. и освобождаването на заложниците и призова за цялостното му прилагане от всички страни, включително изтегляне на Израел от Газа и безпрепятствен хуманитарен достъп. ЕС настойчиво прикани международните заинтересовани страни да увеличат усилията си за намиране на двудържавно решение, по силата на което Израел и Палестинска държава да съжителстват в мир в рамките на сигурни и признати граници. Той осъди продължаващото катастрофално хуманитарно положение в Газа и призова Израел да позволи незабавен, безпрепятствен достъп и устойчиво разпределение на хуманитарната помощ.

Финансова подкрепа

  • Между юли 2024 г. и февруари 2025 г. ЕС предостави на Палестинската власт спешна подкрепа в размер на 400 милиона евро.

  • Предложена многогодишна програма за периода 2025—2027 г. на стойност 1,6 милиарда евро има за цел да се подпомогне възстановяването на Западния бряг, Източен Йерусалим и Газа. Това включва 620 милиона евро пряка финансова помощ за Палестинската власт, частично обвързана с ангажимента ѝ за реформи.

  • Чрез Групата на донорите за Палестина ЕС работи със своите държави членки и международни партньори за мобилизиране на политическа подкрепа за жизнеспособно управление на бъдеща Палестинска държава и за подкрепа на изпълнението на реформите.

Хуманитарна помощ на ЕС за палестинския народ

ЕС е най-големият международен донор за палестинския народ в продължение на повече от две десетилетия, като предоставя хуманитарна помощ в размер на над 1,25 милиарда евро. Това включва над 550 милиона евро от октомври 2023 г. насам. Част от тази помощ е доставена чрез хуманитарния въздушен мост на ЕС, по който от 2023 г. насам са транспортирани над 5400 тона продукти от първа необходимост чрез 81 полета.

В рамките на Механизма за гражданска защита на ЕС се предоставя помощ и чрез Кипърския морски коридор. Беше създаден логистичен център на ЕС в Кипър, който да насочва помощ от държавите — членки на ЕС към Газа. Към април 2024 г. 451 пациенти и 1240 членове на семействата им са евакуирани за медицинско лечение в ЕС.

  • 16 AПРИЛ 2025 Г.
More about the EU support to Palestinians - Factsheet

Тази страница е актуализирана за последно на 26 Mарт 2026