Защита на пълнолетни лица

Поради застаряването на населението и честото влошаване на умствените и психосоциалните способности на възрастните хора, както и поради нарастващия брой хора с увреждания от всички възрасти, все повече пълнолетни лица се нуждаят от правна защита или правна помощ по лични или финансови въпроси. Понастоящем тези лица са изправени пред различни трудности при трансгранични ситуации (например когато техен представител трябва да закрие банкова сметка в чужбина или когато мярка за защита, предприета от съд на една държава, трябва да се приложи в чужбина). 

На 31 май 2023 г. Комисията представи две законодателни предложения, целящи преодоляване на трудностите, с които се сблъскват тези пълнолетни лица и техните представители в трансгранични ситуации:

• регламент, който ще урежда трансграничните случаи на защита на пълнолетни лица между държавите от ЕС и
• решение на Съвета, с което държавите от ЕС ще се задължат да се присъединят към Конвенцията на Хагската конференция по международно частно право (ХКМЧП) от 2000 г.относно защитата на пълнолетни лица.

С предложенията ще се установят единни правила за трансграничните случаи, свързани със защитата на пълнолетни лица, ще се подобри правната сигурност, ще се намалят разходите и продължителността на трансграничните производства и ще се допринесе за защитата на правата на пълнолетните лица, включително правото им на автономност. 

Трансграничен случай означава, че в него са замесени две различни държави: например пълнолетно лице под запрещение живее в страна А, но притежава активи като къща или банкова сметка в страна Б или лицето пътува в държава Б и се нуждае от медицинско лечение там.

Предложенията на Комисията обхващат пълнолетните лица, които поради нарушени или недостатъчни лични способности не са в състояние да защитават своите интереси. Това нарушение или недостатъчност може да има постоянен или временен характер и, наред с другото, да бъде от физическо или психосоциално естество (напр. умствено увреждане, психично заболяване), да е причинено от свързано с възрастта заболяване, като например болестта на Алцхаймер, или да е резултат от болестно състояние, като кома.

За да се гарантира тяхната защита и подкрепа при упражняване на правоспособността им, тези пълнолетни лица могат да бъдат обект на мярка за защита, постановена от съд или административен орган, или да бъдат подпомагани от лице („представител“), което те са определили предварително (чрез „правомощия за представителство“) с цел да управлява интересите им. За случаите, при които тези пълнолетни лица се намират в трансгранична ситуация, предложенията на Комисията ще допринесат за решаване на проблемите, свързани с участието на повече от една държава. Предложените правила ще гарантират, че правната защита, предоставена на тези лица в една държава, се прилага безпрепятствено през границите. Те ще допринесат за защитата на техните права, включително правото на автономност и достъп до правосъдие. 

С предложенията също така ще се улеснят трансграничните отношения между представителите на пълнолетните лица и други лица и образувания, които взаимодействат с тези представители.

Законодателният пакет се състои от предложение на Комисията за регламент, който ще се прилага в държавите от ЕС, и предложение за решение на Съвета, което ще задължи държавите от ЕС да се присъединят към Конвенцията от 13 януари 2000 г. за международната защита на пълнолетни лица („Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица“).

С предложения регламент ще се определят общи правила за съдебно сътрудничество при трансгранични случаи в ЕС. Това означава правила за установяване на международна компетентност на съдилищата и органите, които вземат мерки, за определяне на приложимото право в даден случай и за начина, по който мерките, предприети за защита на пълнолетни лица, се признават в други държави от ЕС. Регламентът също така ще включва правила, уреждащи приложимото право по отношение на правомощията за представителство и начините за тяхното прилагане в чужбина. Освен това в регламента ще бъдат предвидени правила относно сътрудничеството между органите на държавите членки, както и правила за установяване на задължителна цифрова комуникация, европейски сертификат за представителство и взаимосвързани регистри.

Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица е международна конвенция, която предоставя правна рамка за защитата на пълнолетни лица в международен план между държавите — страни по Конвенцията. Понастоящем държавите — страни по Конвенцията, включват 12 държави от ЕС и Швейцария, Монако и Обединеното кралство (само по отношение на Шотландия). Въз основа на предложението на Комисията за решение на Съвета всички останали държави от ЕС (с изключение на Дания) ще бъдат задължени да се присъединят към Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица. Конвенцията ще се прилага от държавите от ЕС само по отношение на други държави — страни по Конвенцията, които не са членки на ЕС, а не по отношение на други държави от ЕС. 

В тази връзка в законодателния пакет ще бъдат предложени стандартни правила относно защитата на пълнолетни лица при трансгранични случаи както между държавите от ЕС, така и в международен план (с други държави, които са или ще станат страни по Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица). С тази единна правна рамка ще се преодолеят съществуващите трудности, пред които са изправени пълнолетните лица в трансгранични ситуации, и ще се поправят настоящите пропуски и несъответствия в правната защита на пълнолетните лица. По този начин ще се помогне за по-добра защита на правата на пълнолетните лица, ще се засили правната сигурност и предвидимостта при трансграничните случаи и ще се подобрят ефективността и бързината на трансграничните производства, свързани със защитата на пълнолетни лица. 

Предложенията не засягат националното право на държавите от ЕС относно защитата на пълнолетни лица (като например правилата, уреждащи видовете мерки за защита и последиците от тях, правомощията, които може да има представител на пълнолетно лице, и техните ограничения и др.).

Предложенията включват само правила, които ще се прилагат при трансгранични случаи и които отговарят например на следните въпроси: 

• Съдилищата на коя държава са компетентни да постановят мярка за защита по отношение на пълнолетно лице?
• Правото на коя държава ще се прилага по отношение на защитата на пълнолетно лице, което има връзки с повече от една държава?
• Как дадена мярка за защита или правомощия за представителство могат да се приложат в други държави?
• Как органите на различни държави могат да си сътрудничат и да обменят информация помежду си относно защитата на пълнолетни лица? 

Предложенията трябва да бъдат разгледани и обсъдени от Европейския парламент и от Съвета. 

Предложението за регламент трябва да бъде прието от Европейския парламент и от Съвета. Регламентът ще започне да се прилага 18 месеца след приемането си. След това държавите членки ще разполагат с още 4 години, за да направят своите комуникационни канали електронни, и 5 години, за да създадат регистър и да го свържат с регистрите на другите държави членки. 

Решението на Съвета трябва да бъде прието от Съвета след консултация с Европейския парламент. След това държавите членки ще разполагат с 2 години, за да изпълнят решението на Съвета и да се присъединят към Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица.