Решение на Съвета 70/243 от 21 април 1970 г. за замяна на финансовите вноски от държавите членки със собствените ресурси на Общностите даде възможност на Комисията да започне събирането на собствени ресурси за финансиране на бюджета на ЕС, вместо да разчита изцяло на финансовите вноски на държавите членки. Първите собствени ресурси за бюджета на ЕС бяха селскостопанските изравнителни такси, митата и ресурсът на база ДДС.
Митата се наричат традиционни собствени ресурси (ТСР), тъй като винаги са били пряк източник на приходи в бюджета на ЕС — за разлика от данъка върху добавената стойност и вноските на държавите членки в бюджета на Съюза.
Мита се налагат в рамките на търговската политика. С тях се облага вносът на продукти от държави извън ЕС, като ставките се определят в Общата митническа тарифа.
Как по-точно функционира това?
Събиране
Държавите членки отговарят за събирането на митата съгласно правилата, утвърдени в Регламента на Съвета за прилагане на Решението за собствените ресурси. Държавите членки трябва да разполагат с подходяща инфраструктура за контрол, за да се гарантира, че техните администрации, по-специално техните митнически органи, изпълняват задачите си по подходящ начин.
През периода 2021—2027 г. държавите членки ще задържат 25 % от събраните мита. Така не само се покриват разходите по събирането, но и се гарантира надлежното събиране на дължимите суми.
Плащания
ТСР се предоставят на Комисията ежемесечно, два месеца след като правото бъде установено. Държавите членки уведомяват Комисията за размера на ТСР, които да бъдат кредитирани по сметката чрез подробен отчет за правата. Всяко забавяне на предоставянето на ТСР на Комисията води до плащане на лихва.
Проверки
Комисията поддържа контакт с администрациите на държавите членки, за да се гарантира, че събирането на ТСР се извършва в съответствие с митническото законодателство на ЕС и че се спазват финансовите правила, посочени в Решението за собствените ресурси (Решение на Съвета № 2020/2053) и в Регламента на Съвета за прилагане на Решението за собствените ресурси. Освен това държавите членки носят финансова отговорност за загубите на ТСР, дължащи се на евентуални административни грешки от тяхна страна.