Устойчива Европа до 2030 г.

Устойчивото развитие е развитие, което задоволява нуждите на сегашните поколения, без да вреди на възможностите на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди. Това е идея, дълбоко вкоренена в европейските политики. Вече над 40 години Европа въвежда едни от най-високите в света стандарти за околната среда и амбициозни политики в областта на климата, а освен това бе лидер в Парижкото споразумение.

Сега Комисията стартира насочен към бъдещето дебат относно устойчивото развитие, като част от по-широк размисъл, започнал през март 2017 г. с Бялата книга за бъдещето на Европа.

ЕС разполага с всичко необходимо, за да подобри своята конкурентоспособност, да инвестира в устойчив растеж и да стимулира действия от страна на правителства, институции и граждани, така че да поведе останалата част на света. Като се използват целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) като ориентир, в документа за размисъл се посочват основните фактори за прехода към устойчивост. В него се очертават три сценария за това как най-успешно да се постигне напредък по целите за устойчиво развитие.

• Всеобхватна стратегия за устойчиво развитие на ЕС, която да бъде водеща за всички действия на Съюза и държавите членки

ЦУР се подкрепят на най-високо политическо равнище в ЕС и са в основата на бъдещите политики и дейности. Институциите на ЕС и държавите членки, включително регионалните и местните органи, ще работят в по-тясно сътрудничество за осигуряване на по-добра координация. Ще бъде създаден процес на изпълнение, за да се наблюдава напредъка, като се определят основните етапи за изпълнение до 2030 г.

• Непрекъснато интегриране на ЦУР във всички политики на ЕС от страна на Комисията, но не и налагане на действия на държавите членки

Целите за устойчиво развитие ще продължат да вдъхновяват вземането на политически решения от Комисията и ще насочват развитието на стратегията на Съюза за растеж след 2020 г., като същевременно не се изключват други политически приоритети, а на държавите членки няма да се налагат действия, които да доведат до колективното постигане на ЦУР в целия ЕС. Този подход би оставил повече свобода на държавите членки, включително регионалните и местните органи, да решават къде и как да адаптират работата си за изпълнението на ЦУР.

• Поставяне на по-силен акцент върху външната дейност, като същевременно се укрепват амбициите за устойчивост на равнище ЕС

ЕС е водещ фактор в изпълнението на ЦУР по много начини. Този опит може да се използва за постигане на повече подобрения и подпомагане на други държави по света за да постигнат по-нататъшен напредък. ЕС би могъл да популяризира в по-голяма степен своите екологични, социални и управленски стандарти чрез търговски споразумения и многостранни преговори. Освен това ЕС може още по-тясно да сътрудничи с международни организации за постигане на същите цели.