Статистика за миграцията към Европа

Хора, живеещи в ЕС

Според последните статистически данни* в ЕС живеят

^{* За по-подробни данни направете справка в базата данни на Евростат за миграцията и убежището.}

^{**Това не включва родените в друга държава членка}

Родени в чужбина жители по държави

^{Източник: Eurostat (2022 г.), ОИСР (2021 г.)
Бележка: данните за ЕС обхващат лица, родени извън Съюза (т.е. родените в друга държава членка не са включени); ако се включат родените в рамките на ЕС мобилни лица, делът би бил 12,4 %.}

Разрешения за пребиваване в края на 2022 г. по основание за предоставянето

^{Източник: Евростат; „други“ включва разрешения, издадени единствено с цел пребиваване, разрешения, издадени на жертви на трафик на хора и непридружени ненавършили пълнолетие лица, както и разрешения, издадени по всякакви други причини, за които могат да се издават разрешения за пребиваване и които не са обхванати от другите категории}

През 2022 г. 9,93 милиона граждани на държави извън ЕС са били заети на пазара на труда в ЕС от общо 193,5 милиона души на възраст между 20 и 64 години, или 5,1 % от всички работещи. Като цяло общият брой на заетите лица във възрастовата група 20—64 години е 197,458 милиона, от които 9,927 милиона са граждани на държави извън ЕС.

Източник: Евростат.

Процентът на заетост в ЕС на населението в трудоспособна възраст през 2022 г. е по-висок за гражданите на ЕС (77,1 %), отколкото за гражданите на държави извън ЕС (61,9 %).

Свръхпредставеност по сектори

През 2022 г. гражданите на държави извън ЕС са свръхпредставени в определени икономически сектори, като например:

Свръхпредставеност по професии

По отношение на професиите, гражданите на държави извън ЕС са били свръхпредставени в следните категории:

Недостатъчна представеност по сектори

Гражданите на държави извън ЕС са били недостатъчно представени в други икономически сектори, като например:

Недостатъчна представеност по професии

Гражданите на държави извън ЕС са били недостатъчно представени в следните категории:

^{Източник: Евростат.}

Бежанци от Украйна

След военната агресия от страна на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г., Европа прие най-големия брой хора, бягащи от война, след Втората световна война. За актуална информация относно усилията за прием на хората, бягащи от войната в Украйна, и за предоставянето на временна закрила, вижте специалната страница Управление на миграцията: прием на бежанците от Украйна.

Цялостна ситуация

Според данни от ВКБООН по света е имало:

• 36,4 милиона бежанци към средата на 2023 г. и
• 62,5 милиона вътрешно разселени лица (поради конфликти и насилие) в края на 2022 г.

Делът на бежанците спрямо общия брой на населението в ЕС е бил 1,5 %.

Брой на бежанците спрямо общия брой на населението

Няколко държави по света приютяват голям брой бежанци:

^{Източник: Върховен комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН).
Забележка: В графиката са показани десетте държави, приемащи най-много бежанци, и ЕС.}

Според последните годишни данни

^{Бележка: данни за 2021 г.}

Въпреки че незаконната миграция често е в центъра на вниманието, в действителност незаконните влизания представляват малка част от миграцията в ЕС.

През 2022 г. в ЕС са издадени близо 3,4 милиона първи разрешения за пребиваване в сравнение с 2,9 милиона през 2021 г. Това надвишава наблюдаваните преди началото на пандемията от COVID-19 стойности (3 милиона през 2019 г.). Броят на първите разрешения, издадени от Германия (+190 %), Малта (+164 %) и Ирландия (+146 %), се е увеличил повече от два пъти в сравнение с 2021 г. През 2022 г. се наблюдава особено голямо увеличение на броя на разрешенията, свързани с предоставянето на убежище (+60 %), но броят на разрешенията, издадени с цел образование (+29 %), по семейни причини (+28 %) и по други причини (+47 %) също се е увеличил спрямо предходната година. От друга страна, броят на издадените разрешения за работа е намалял в сравнение с 2021 г. (-6 %). През 2022 г. са издадени първи разрешения за пребиваване по следните причини:

^{Източник: Евростат; „други“ включва разрешения, издадени единствено с цел пребиваване, разрешения, издадени на жертви на трафик на хора и непридружени ненавършили пълнолетие лица, както и разрешения, издадени по всякакви други причини, за които могат да се издават разрешения за пребиваване и които не са обхванати от другите категории}

10-те държави, на чиито граждани най-често е издавано първо разрешение за пребиваване в държава от ЕС през 2022 г.

^{Източник: Евростат.}

Кандидати, подали първа молба за убежище, по континент на произход (2022 г.)

^{Източник: Евростат.}

15-те най-многобройни групи лица, подали първа молба за убежище в ЕС, по гражданство (2022 г.)

^{Източник: Евростат.}

През 2022 г. търсещите убежище в ЕС са пристигнали от около 140 държави.

През 2022 г. в ЕС са подадени 958 800 молби, включително 877 800 първи молби — увеличение с 52 % спрямо 2021 г. и с 37 % спрямо 2019 г. (преди пандемията от COVID-19).

Значителен дял от кандидатите са от държави, за които не се изискват визи (22 % от лицата, подали молба за пръв път през 2022 г. — увеличение спрямо 15 % през 2021 г. поради повишаване на броя на кандидатите от Латинска Америка), и влизат в ЕС законно, предимно от:

• Венесуела (5,7 % от всички първи молби)
• Колумбия (4,8 %)
• Грузия (3,0 %)
• Украйна (2,8 %)
• Албания (1,4 %)

Първи молби за убежище на 100 000 жители през 2022 г.

^{Източник: Евростат.}

През 2022 г. 237 600 души, търсещи убежище, са били на възраст под 18 години, като около 16 % (39 500) са били непридружени деца. Повечето непридружени деца са били от Афганистан, Сирия и Сомалия.

През първите седем месеца на 2023 г. в ЕС са подадени 601 600 молби за убежище (от които 556 200 първи молби). Това е с 25 % повече, отколкото през същия период на 2022 г., както и с 52 % повече в сравнение с периода преди пандемията от COVID-19 (същия период на 2019 г.).

Признаване на бежанците

През 2022 г. държавите от ЕС са взели 632 400 решения за предоставяне на убежище на първа инстанция. 49 % от тези решения са били положителни:

• 143 000 души са получили статут на бежанец,
• 101 700 души са получили статут на субсидиарна закрила,
• 65 900 души са получили хуманитарен статут.

Били са взети още 217 500 окончателни решения след обжалване, включително:

• 27 000 решения за предоставяне на статут на бежанец,
• 17 500 решения за предоставяне на статут на субсидиарна закрила и
• 28 600 решения за предоставяне на хуманитарен статут.

Като цяло през 2022 г. държавите от ЕС са предоставили закрила на около 383 700 души.

През първата половина на 2023 г. процентът на признаване се е увеличил — от общо 342 400 решения за предоставяне на убежище на първа инстанция 53 % са били положителни и включват:

• 69 500 решения за предоставяне на статут на бежанец,
• 63 300 решения за предоставяне на статут на субсидиарна закрила и
• 48 900 решения за предоставяне на хуманитарен статут.

Ефективност на системата за предоставяне на убежище

• Колебания в броя на неприключените случаи
  В края на юли 2023 г. обработването на 955 200 молби за убежище не е било приключено, което е с 25 % повече от предходната година (764 100). От средата на 2021 г. насам броят на неприключените случаи непрекъснато се увеличава.
• Различни срокове за обработка в различните държави
  Съотношението между неприключените случаи и общия брой молби варира значително в различните държави членки поради различните срокове за обработване. Според данни на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (EUAA), към края на юли 2023 г. 48 % от неприключените на първа инстанция случаи са датирали от повече от шест месеца.

Брой на молбите, по които не е взето решение, спрямо общия брой молби през съответния месец

^{Източник: Евростат.}

• Различни проценти на признаване в страните от ЕС
  Системата на ЕС за убежище остава нестабилна поради значителни различия в процентите на признаване в различните държави от ЕС. Например през 2022 г. процентът на признаване на молби на афганистански граждани на първа инстанция (с изключение на молби за хуманитарен статут) варира от 27 % в Германия до 100 % в Португалия и Латвия (от държавите членки, които са издали поне 100 първоинстанционни решения за афганистански граждани).
• Дъблинските правила на практика
  През 2022 г. държавите членки докладваха за 174 500 изходящи искания съгласно правилата от Дъблин, изпратени до други държави членки и други държави, участващи в дъблинската система, които да поемат отговорност за разглеждането на молби за международна закрила. От 158 200 разгледани подобни искания 97 700 (62 %) са били приети и са били изпълнени 13 300 изходящи трансфера (14 % от приетите искания).

Презаселване

През 2022 г. около 17 300 души, нуждаещи се от международна закрила, са били презаселени от държави извън ЕС в държави от ЕС — 6 % по-малко в сравнение с 2021 г., но 97 % повече в сравнение с 2020 г.

Най-голям дял от презаселените лица са сирийци (63 %).

В рамките на съвместните схеми на ЕС за презаселване от 2015 г. насам е предоставена закрила на над 117 000 души. Освен това от 2021 г. насам над 46 000 души, предимно изложени на риск афганистанци, са пристигнали в ЕС чрез хуманитарен прием. Държавите членки получават подкрепа от бюджета на ЕС за презаселвания и хуманитарен прием.

Общи данни

Незаконни преминавания на границата на ЕС през 2023 г. по националност (януари—август)

^{Източник: Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (Frontex)}

Януари—септември 2023 г.:

Това включва:

Географско разпределение

2022 г.

• Увеличаване на преминаванията по маршрутите през Централното Средиземноморие (+56 %, 105 600), Източното Средиземноморие (+113 %, 43 900) и Западните Балкани (+134 %, 144 100) в сравнение с 2021 г.
• Спад в преминаванията по маршрутите през Западното Средиземноморие (включително атлантическия маршрут от Западна Африка до Канарските острови) (–25 %, 30 600) и източните граници (–22 %, 6 300) в сравнение с 2021 .
• 18 % повече смъртни случаи в морето: 2411 души са изчезнали или загинали през 2022 г. по трите средиземноморски маршрута в сравнение с 2047 през 2021 г.

Януари—август 2023 г.:

• Що се отнася до периода между януари и август, през 2023 г. се наблюдава увеличение на преминаванията по маршрутите през Централното Средиземноморие (+97 %, 114 900) и Западното Средиземноморие (включително атлантическия маршрут от Западна Африка до Канарските острови) (+7 %, 20 200) в сравнение със същия период на 2022 г.
• Между януари и август 2023 г. е отчетен спад на преминаванията по маршрутите през Източното Средиземноморие (-9 %, 25 400) и източните граници (-9 %, 3800) в сравнение със същия период на 2022 г.
• 31 % повече смъртни случаи в морето: 2418 души са изчезнали или загинали от януари до септември 2023 г. по трите средиземноморски маршрута в сравнение с 1841 през същия период на 2022 г.

Общи данни

Най-голям брой от тези лица са граждани на:

• Алжир (7,9 %)
• Мароко (7,1 %)
• Пакистан (5,9 %)
• Афганистан (5,8 %)
• Албания (5,5 %)

Ефективност на системата за връщане

През 2022 г. 73 600 граждани на държави извън ЕС са били върнати в държава извън Съюза. Това съответства на 17 % от всички решения за връщане, издадени през годината, което представлява спад спрямо 18 % през 2021 г.

Най-голям брой от върнатите през 2022 г. лица са били граждани на:

• Албания (12,9 %)
• Грузия (10,2 %)
• Турция (5,4 %)
• Сърбия (4,2 %)
• Молдова (3,5 %)

Сред националностите с поне 5000 разпореждания за връщане, процентът на връщанията е бил особено нисък за лицата от:

• Афганистан (1,1 %)
• Сирия (1,7 %)
• Кот д’Ивоар (2,7 %)
• Гвинея (4,3 %)
• Бангладеш (5,7 %)

През 2022 г. делът на доброволните и принудителните връщания е бил съответно 54 % и 46 %. 75 % от връщанията са подпомогнати — връщаните лица са получили логистична, финансова и/или друга материална помощ.

През първата половина на 2023 г. на 217 100 граждани на държави извън ЕС е наредено да напуснат държава — членка на ЕС, като общо 38 900 са върнати в държава извън ЕС след заповед за напускане. В сравнение със същия период на 2021 г. броят на заповедите за връщане и на връщанията се е увеличил съответно с 16 % и 21 %.

През 2022 г. почти 1700 консулства на държави членки са получили 7,6 милиона заявления за издаване на визи за краткосрочно пребиваване от граждани на държави извън ЕС — увеличение спрямо 2,9 милиона през 2021 г., но с 55 % по-малко, отколкото през 2019 г.

Издадени са общо 5,9 милиона краткосрочни визи, а 1,3 милиона заявления са отхвърлени, като така общият процент на отказите за ЕС възлиза на 17,9 % (повишение спрямо 13,4 % през 2021 г.).

Най-много заявления са подадени в:

• Турция (778 400)
• Русия (687 200)
• Индия (671 900)
• Мароко (423 200)
• Алжир (392 100)

Най-много заявления са обработени от:

• Франция (1 918 500)
• Испания (1 197 500)
• Германия (1 043 300)
• Италия (727 500)
• Гърция (459 100)

58 % от всички издадени визи са били за многократно влизане. Визите за краткосрочно пребиваване обхващат пътуването в 26-те държави от Шенгенското пространство за период до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период.

Атласът на миграцията на Центъра на Европейската комисия за знания в областта на миграцията и демографията представлява интерактивен ресурс от хармонизирани, актуални и валидирани данни за състоянието на миграцията и демографията в 27-те държави от ЕС и 171 държави и територии извън Съюза.

Актуална европейска статистика за

• международната миграция
• убежището
• управляваната миграция
• дацата мигранти
• интеграцията на мигранти

и свързана информация можете да намерите на уебсайта на Евростат.

Евростат събира данни от националните статистически органи на държавите от ЕС и държавите от ЕАСТ въз основа на статистически регламенти, приети от Европейския парламент и Съвета. Качеството на данните и свързаните с тях метаданни е осигурено в съответствие с Кодекса на европейската статистическа практика и те се актуализират редовно според събирането на данни. Статистическите констатации се публикуват в статиите в раздел Statistics Explained (Статистиката в достъпна форма) и в други публикации.

_{Отказ от отговорност: Горепосочените данни се основават на последната налична информация, която се актуализира на всеки три месеца. Последна актуализация: Октомври 2023 г.}