Политическата програма „Цифрово десетилетие“ с конкретни цели за 2030 г. служи като насока за цифровата трансформация на Европа:
УменияСпециалисти по ИКТ: 20 милиона + сближаване между половете
Основни цифрови умения: минимум 80 % от населението
Цифрова трансформация на предприятиятаНавлизане на технологии: 75 % от предприятията в ЕС използват облачни изчисления, изкуствен интелект или големи данни
Новатори: разрастване на предприятия и финансиране за удвояване на еднорозите в ЕС
Късно въвеждане на технологии: дял над 90 % на МСП, достигнали поне основно ниво на цифров интензитет
Сигурни и устойчиви цифрови инфраструктуриСвързаност: гигабитов достъп до интернет за всички
Авангардни полупроводници: удвояване на дела на ЕС в световното производство
Данни — периферни и облачни изчисления: 10 000 неутрални по отношение на климата периферни възела с висока степен на сигурност
Изчислителни технологии: първи компютър с квантово ускорение
Цифровизация на обществените услугиОсновни обществени услуги: 100 % онлайн
Електронно здравеопазване: 100 % от гражданите с достъп до медицински досиета онлайн
Цифрова самоличност: 100 % от гражданите с достъп до електронна идентификация
Пътят към цифровото десетилетие
С политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. се определя годишен цикъл на сътрудничество за постигане на общите цели. Тази рамка за управление се основава на годишен механизъм за сътрудничество между Комисията и държавите членки.
Механизмът за сътрудничество се състои от:
- структурирана, прозрачна и споделена система за мониторинг въз основа на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), чрез която ще се измерва напредъкът по всяка от целите за 2030 г.
- годишен доклад, в който Комисията оценява напредъка и дава препоръки за действия. Вторият годишен доклад за състоянието на цифровото десетилетие беше публикуван през юли 2024 г.
- на всеки две години — адаптирани стратегически пътни карти за цифровото десетилетие, в които държавите от ЕС посочват приетите и планираните действия за постигане на целите за 2030 г.
- механизъм за подкрепа на изпълнението на многонационални проекти — консорциум за европейска цифрова инфраструктура.
Комисията разработи траектории на равнище ЕС. Базовите траектории очертават как ЕС ще напредва в съответствие с настоящите тенденции, а прогнозните траектории очертават пътя, който годишният напредък би трябвало да следва, за да се постигнат целите до 2030 г. Разликата между прогнозните тенденции и най-подходящия път ще позволи на Комисията да наблюдава различията в необходимите усилия.
До 2026 г. Комисията ще преразгледа целите, за да отчете технологичните, икономическите и обществените промени.
Многонационални проекти
За да бъдат постигнати целите и задачите в областта на цифровите технологии, Европейската комисия ще ускори и улесни стартирането на многонационални проекти — широкомащабни проекти, които нито една държава членка не би могла да разработи самостоятелно.
Чрез такива проекти може да се:
- съчетават инвестиции от ЕС, включително от Механизма за възстановяване и устойчивост, от държавите членки и от частния сектор
- преодоляват пропуски в критичния капацитет на ЕС
- подпомага развитието на един взаимносвързан, оперативно съвместим и сигурен цифров единен пазар.
Комисията определи първоначален списък с многонационални проекти. Той включва различни области на инвестиции, като инфраструктура за данни, процесори с ниска консумация на енергия, 5G комуникации, високопроизводителни изчислителни технологии, сигурна квантова комуникация, публична администрация, блокчейн, центрове за цифрови иновации, цифрови умения и киберсигурност.
През юли 2024 г. беше публикуван втори доклад относно многонационалните проекти.
Цифрови права и принципи
На 15 декември 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подписа Европейската декларация относно цифровите права и принципи заедно с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола и чешкия министър-председател Петер Фиала от името на ротационното председателство на Съвета.
Декларацията, предложена от Комисията през януари 2022 г., представя ангажимента на ЕС за сигурна, безопасна и устойчива цифрова трансформация, която отрежда централно място на хората в съответствие с основните ценности и основните права на ЕС.
Хората заемат централно мястоЦифровите технологии следва да защитават правата на хората, да подкрепят демокрацията и да гарантират, че всички цифрови участници действат отговорно и безопасно. ЕС насърчава тези ценности в целия свят.
Свобода на изборХората следва да се възползват от справедлива онлайн среда, да бъдат защитени от незаконно и вредно съдържание и да бъдат овластени при взаимодействията си с нови и развиващи се технологии, като изкуствения интелект.
Безопасност и сигурностЦифровата среда следва да бъде безопасна и сигурна. Всички потребители, от детска до напреднала възраст, следва да бъдат овластени и защитени.
Солидарност и приобщаванеТехнологиите следва да обединяват, а не да разделят хората. Всеки трябва да има достъп до интернет, цифрови умения, цифрови обществени услуги и справедливи условия на труд.
УчастиеГражданите следва да могат да участват в демократичния процес на всички равнища и да имат контрол върху собствените си данни.
УстойчивостЦифровите устройства следва да подкрепят устойчивостта и екологичния преход. Хората трябва да знаят какво е въздействието на техните устройства върху околната среда и какво е потреблението им на енергия.
Цифровите права и принципи, очертани в Декларацията, ще допълнят съществуващите права, като например тези, залегнали в Хартата на основните права на ЕС, и законодателството в областта на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот. Те ще осигурят референтна рамка за гражданите относно техните цифрови права, както и насоки за държавите от ЕС и предприятията във връзка с новите технологии. Целта е да се помогне на всички в ЕС да извлекат максимална полза от цифровата трансформация.
Втората оценка на прилагането на цифровите принципи е представена в доклада за състоянието на цифровото десетилетие от 2024 г.
Комисията също така провежда ежегодно проучване „Евробарометър“, за да наблюдава последващите мерки в държавите членки. Резултатите от второто такова проучване „Евробарометър“ бяха публикувани през юли 2024 г.