Ромите в ЕС
Ромите са най-голямото етническо малцинство в Европа. Между 10 и 12 милиона роми живеят в Европа, като приблизително 6 милиона от тях са граждани или жители на ЕС. Много роми в ЕС все още са жертва на предразсъдъци и социално изключване въпреки забраната за дискриминация в държавите от ЕС.
Общият термин роми включва различни групи, като роми, синти, кале, романичели, бояши/рудари, ашкали, гюпти, йениш, дом, лом, ром и абдал, както и чергарите (gens du voyage, цигани, каминанти и др.). В политическите документи на ЕС и дискусиите обикновено се използва тази терминология.
Стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите
Предишната рамка беше съсредоточена предимно върху социално-икономическата интеграция. На 7 октомври 2020 г. Комисията публикува подсилена и реформирана стратегическа рамка на ЕС за ромите, в която се определя всеобхватен подход основан на три стълба. Този подход допълва социално-икономическото приобщаване на маргинализираните роми чрез насърчаване на равенството и участието. Всички роми следва да имат възможност да реализират своя пълен потенциал и да участват в политическия, социалния, икономическия и културния живот.
Комисията публикува също Предложение за проект на препоръка на Съвета за равенство, приобщаване и участие на ромите, което в момента се разглежда от Съвета.
В новата стратегическа рамка се определят три хоризонтални цели в допълнение към четирите секторни цели на предишната рамка.
В нея се определят също водещите цели на ЕС, подобрява се събирането на данни, докладването и мониторингът и се предлага нов набор от показатели. В Рамката за мониторинг за 2020 г., публикувана от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), са описани подробно новите цели и показатели. Диференцираният подход между държавите членки ще подобри ефективността на усилията и ще насърчи съобразяването на политиките с придобития опит.
Стратегическата рамка на ЕС за ромите поставя по-силен акцент върху многообразието сред ромите, за да се гарантира, че националните стратегии отговарят на специфичните нужди на различните групи, като например жените, младежите, децата от ромски произход, мобилните граждани на ЕС, лицата без гражданство, ЛГБТИ и възрастните роми, както и тези с увреждания. В нея се насърчава междусекторен подход, като се има предвид как различните аспекти на идентичността могат да се съчетаят и да доведат до изостряне на дискриминацията.
В рамката се поставя по-силен акцент върху съчетаването на интегрирането на ромите във всички области на политиката с целенасочени мерки в подкрепа на ефективния равен достъп на ромите до права и услуги.
Равни възможности — Нека това стане реалност за всички!
Научете повече за тази нова инициатива чрез презентациите и обсъжданията по случай дигиталната конференция на високо равнище във връзка с въвеждането на новата стратегическа рамка на ЕС за ромите.
Подготовка на инициативата за равенство, приобщаване и участие на ромите за периода след 2020 г.
Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. приключи през 2020 г., докато се подготвяше нова политическа инициатива, която включва поуките от пандемията от COVID-19.
Комисията проведе целенасочени консултации с ключови заинтересовани страни, за да обсъди въпроси на бъдещето и да събере информация за размисъл относно новата инициатива. В приложение 1 към Работния документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението относно стратегическата рамка на ЕС за ромите се съдържа подробен преглед на консултациите със заинтересованите страни.
Основни подготвителни дейности на инициативата за периода след 2020 г.
Оценка на стратегическата рамка на ЕС за ромите
Комисията ще извърши средносрочна и последваща оценка на стратегическата рамка на ЕС за ромите.
Доклади
На всеки две години Комисията ще публикува периодични мониторингови доклади.
Държавите членки ще докладват за изпълнението на националните стратегически рамки за ромите на всеки две години от 2023 г. нататък, включително за мерките за насърчаване на равенството, приобщаването и участието на ромите, като се използва пълноценно наборът от показатели. Докладването ще се съсредоточи върху изпълнението на ангажиментите, определени в националните рамки, включително постигането на националните цели, когато е целесъобразно. Докладите следва да се оповестяват публично, за да се повиши прозрачността и да се насърчи съобразяването на политиките с придобития опит.