Съществуващи проекти
По програма „Хоризонт 2020“ — настоящата програма за научни изследвания и иновации — бяха мобилизирани значителни ресурси за справяне с проблемите по отношение на достоверността на информацията в социалните и другите медии. Социалната обсерватория за анализ на социалните медии и дезинформацията (SOMA) и други финансирани от ЕС проекти (PROVENANCE, SocialTruth, EUNOMIA, WeVerify) дават възможност на сектора на социалните медии да разбира по-добре своята динамика и отношенията между социалните медии и други сектори.
Обсерваторията вече е събрала значителен брой ресурси и анализи по свързаната с коронавируса инфодемия, както и знания във връзка с дезинформацията. Предложените решения са под формата на различни видове проекти, включително: платформа за проверка на съдържанието; инструменти за проверка на фактите; методология за оценка на социално-икономическото въздействие на дезинформацията; стратегии и действия за повишаване на медийната грамотност, анализ на правните пречки и на аспектите, свързани със саморегулирането в рамките на общността; хранилище на знания, свързани с дезинформацията.
Проектът HERoS например допринася за подобряване на ефективността на мерките в отговор на пандемията. Неговата цел е да се помогне на службите за реагиране при извънредни ситуации в областта на общественото здраве да вземат информирани решения. За целта в рамките на проекта се разработва нов метод за категоризиране и филтриране на информацията от социалните медии с цел по-добро противодействие на слуховете и дезинформацията, свързани с коронавируса.
В дейностите по няколко други текущи проекта в рамките на „Хоризонт 2020“ (обществено предизвикателство 6 и „Наука със и за обществото“) бяха внесени промени и в техния обхват бе включена свързаната с коронавируса дезинформация. Така например в рамките на проекта Co-Inform, чиято цел е разработване на инструменти за насърчаване на критичното мислене и цифровата грамотност за по-добре информирано общество, вече бе публикувана уебстраницата Невярна информация и COVID-19. В рамките на проекта QUEST, по който се работи за качество и ефективност на комуникацията по научни и технологични теми, бе обърнато внимание на различните аспекти на качествената комуникация по научни въпроси във връзка с кризата с коронавируса. В рамките на проекта TRESCA, чиято цел е изграждане на доверие в науката и иновациите чрез иновативни практики в областта на комуникацията между научните изследователи, журналистите и създателите на политики, също така бяха анализирани основни цифрови практики с цел спиране на невярната информация.
Целта на финансирания по линия на „Хоризонт 2020“ проект FANDANGO е събиране и проверка на различни видове новинарски данни, медийни източници, информация от социални медии, отворени данни, за да се откриват фалшиви новини и да се осигури по-ефикасна и надеждна комуникация за всички европейски граждани. В този смисъл проектът FANDANGO има за цел да се премахнат пречките за оперативна съвместимост на данните, като се предоставят унифицирани техники и интегрирана платформа за големи информационни масиви, за да се помогне на традиционната медийна индустрия да се справи с новата информационна икономика, основана на данни, като се повиши прозрачността през призмата на отговорните научни изследвания и иновации.
Европейският научноизследователски съвет (ЕНС) подкрепя теоретични проучвания, като това на Фил Хауърд, директор на Oxford Internet Institute и получател на субсидия за утвърдени учени от ЕНС за проекта COMPROP („Изчислителната пропаганда: проучване на въздействието на алгоритмите и ботовете върху политическия диалог в Европа“). В рамките на проекта се прилагат най-добрите налични методи в областта на социалните и компютърните науки, за да се намерят решения. Изследването вече е представено на уебсайта на ЕНС и в поредицата ERCTalks. Заедно с екипа си Фил Хауърд провежда седмични брифинги за невярната информация относно коронавируса, а наскоро даде интервю за дезинформацията по време на пандемията от коронавирус. Работата на Джейсън Райфлър, професор в Ексетърския университет и получател на субсидия за утвърдени учени за DEBUNKER („Погрешните възприятия в областта на политиката, здравеопазването и науката: причини, последици и търсене на решения“), е представена в тази неотдавна публикувана статия.
Проектът FARE се занимава с разпространението на фалшиви новини, като предоставя теоретична рамка за изготвяне на подлежащи на проверка прогнози. В рамките на проекта ще бъдат разработени мултидисциплинарни изследвания, които да подобрят разбирането ни за процеса на вземане на решения и за грешките, които направихме по отношение на фалшивите новини, чрез използване на експериментални и компютърни техники (големи информационни масиви и сложни системи).
Европейският научноизследователски съвет подкрепя и проекти за доказване на изпълнимостта на концепция, като GoodNews, при който за откриване на фалшиви новини се използва технология за задълбочено учене. Целта е изграждане на технологичен капацитет за алгоритмично разпознаване на фалшиви новини в социалните медии, като се използва нова парадигма. Вместо да се следва традиционният подход на анализ на новинарското съдържание, в рамките на този проект ще бъдат анализирани моделите на разпространяване на новини в социалните мрежи. Алгоритмичното ядро на този проект се основава на нов клас геометрични алгоритми за задълбочено учене, разработени в рамките на проекта LEMAN (Learning on Manifolds and Graphs).
Европейският съвет по иновациите ръководи #EUvsVirus Hackathon (хакатон „ЕС срещу вируса“), организиран в тясно сътрудничество със страните от Съюза с цел свързване на гражданското общество, новаторите, партньорите и инвеститорите в Европа за разработване на новаторски решения за свързани с коронавируса предизвикателства. Авторите на решенията в рамките на предизвикателствата Намаляване на разпространението на фалшиви новини бяха поканени да участват в мачатон, организиран от Европейския съвет по иновациите на 22—25 май 2020 г. с цел мобилизиране на финансиране. Освен това Европейският съвет по иновациите подкрепи компании при разработването на полуавтоматични системи за откриване на фалшиви новини чрез действия като Truthcheck и Newtral.
Втората покана за изразяване на интерес, отправена в отговор на пандемията от коронавирус в рамките на „Хоризонт 2020“, бе насочена към поведенческите, социалните и икономическите последици на мерките в отговор на пандемията. Един от 5-те избрани проекта — COVINFORM — обръща внимание на невярната информация и дезинформацията, свързани с COVID-19. В рамките на проекта ще бъдат идентифицирани и оценени мерките за предотвратяване на невярна информация, дезинформация, злонамерена информация, „фалшиви новини“ и конспиративни теории, а също така ще бъдат формулирани препоръки за справяне с тях. Освен това в неговите рамки ще бъде анализирано въздействието на невярната информация и цифровата комуникация върху психичното здраве и благосъстоянието на различните групи и ще се подпомогне разбирането на това въздействие.
В рамките на последните покани за представяне на предложения по „Хоризонт 2020“ в началото на 2021 г. започнаха дейностите по 3 проекта за трансформациите на европейския медиен пейзаж. Обхватът на предложеното предизвикателство, определен преди възникването на пандемията от коронавирус, изискваше да бъдат разгледани, наред с други аспекти, ролята на медиите, включително социалните медии, езикът, генерирането на новини и новите явления, например „фалшивите новини“. Поради това, макар и да не са пряко свързани с пандемията, проектите ще допринесат за борбата с дезинформацията чрез анализ на ключовата социално-културна и политическа роля на медиите и тяхното въздействие върху развитието на европейското политическо и културно пространство.
Други съществуващи инструменти
Платформата „Епидемиологични сведения от открити източници“ (EIOS), която е плод на сътрудничество между Световната здравна организация (СЗО) и Съвместния изследователски център (JRC), бе създадена с цел бързо идентифициране на потенциални заплахи за общественото здраве, като се използва медийна информация. Платформата помогна на СЗО да открие първите признаци на избухването на епидемията от коронавирус в Ухан в края на декември миналата година и оттогава се използва за проследяване на разпространението на болестта в световен мащаб. Тя се базира на инструмента на JRC система за медицинска информация в рамките на Europe Media Monitor (MEDISYS), който ежедневно обработва до 120 000 статии, свързани с пандемията от коронавирус.
При създаването на повечето фалшиви новини се използват специално подбрани думи и език, които целят предизвикване и изостряне на страха и тревожността. Съвместният изследователски център разработи програма за машинно самообучение, наречена Misinfo Classifier (Класификатор на невярната информация), за откриване на модели в езика, по-специално остротата на езика, и за установяване дали дадена новина е фалшива. Понастоящем инструментът се използва от Комисията и Европейския парламент и ще бъде достъпен за организации с утвърдено име, които извършват проверка на факти.
Social Rumour е друг софтуер, използван от Европейския парламент и Европейската комисия. Чрез него се идентифицират профили в Twitter, чрез които се публикуват връзки към известни съмнителни източници. След това се проследяват други връзки, публикувани от тези профили, за да се определят нови послания, появяващи се в социалните медии. Този софтуер ще бъде достъпен и за организации с утвърдено име, които извършват проверка на факти.
Проектът за Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) е проект, чрез който се подкрепя независимата общност, бореща се с дезинформацията. Този проект ще даде възможност за създаването на трансгранична и мултидисциплинарна общност от независими проверители на факти и научни изследователи, които ще си сътрудничат със съответните заинтересовани страни за откриване, анализиране и разкриване на потенциални заплахи от дезинформация. EDMO ще създаде, в сътрудничество с онлайн платформите, сигурна и съобразена с неприкосновеността на личния живот рамка, която позволява на академичните изследователи да имат достъп до данните на онлайн платформите. Освен това EDMO ще предоставя техническа подкрепа и съвети на Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) за наблюдение на политиките на онлайн платформите съгласно Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и/или бъдещите регулаторни рамки. EDMO функционира от 1 юни 2020 г. Консорциумът, с който е сключен договор, се ръководи от Европейския университетски институт.
Неотдавна Комисията обяви резултата от покана за представяне на предложения за предоставяне на безвъзмездни средства на обща стойност 11 милиона евро за създаване на 8 регионални центъра на EDMO в различни държави членки и за гарантиране на тяхната свързаност с централната инфраструктура. Центровете ще започнат да функционират до лятото на 2021 г. и техните дейности ще обхващат Ирландия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Полша, Словакия, Испания, Швеция, както и Норвегия, която е част от ЕИП.
Предстоящи покани и проекти
В рамките на „Хоризонт Европа“ — следващата рамкова програма за научни изследвания и иновации — с първите работни програми ще се мобилизират около 60 милиона евро за научни изследвания в областта на борбата с дезинформацията като цяло, с някои специфични аспекти на дезинформацията, свързана с пандемията. Клъстер 2 „Култура, творчество и приобщаващо общество“ ще включва подходящи теми за изследване на дезинформацията, на нарастващото значение на една силна и независима медийна среда и на борбата с фалшивите новини в контекста на коронавируса. По-специално, темите, предвидени за периода 2021—2022 г., могат да включват проучване относно:
- политическата роля на традиционните и новите медии, спазването на журналистическите стандарти и подкрепата за демокрацията чрез качествени медии
- въздействието на онлайн социалните мрежи и новите медии върху индивидуалното и колективното поведение, убежденията и ценностите
- свързаната с пандемията дезинформация и механизмите за справяне с нея в контекста на политиката и управлението в света след COVID-19
По клъстери 3 „Гражданска сигурност за обществото“ и 4 „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“ ще се финансират и научни изследвания в областта на борбата с дезинформацията и фалшивите новини и повишаването на доверието в цифровия свят, както и в областта на изкуствения интелект за борба с дезинформацията.