По пътя към неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г.
Превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент в света е обвързващ ангажимент съгласно Европейския закон за климата.
През юли 2021 г. представихме предложения за подготвяне на всички сектори на икономиката на ЕС да посрещнат това предизвикателство, като се започне с намаляване на емисиите с най-малко 55 % до края на настоящото десетилетие. С вече напълно приетото законодателство „Подготвени за цел 55“ ЕС излиза на пътя към постигане на целите си в областта на климата до 2030 г. по справедлив, разходно ефективен и конкурентоспособен начин.
Това също така показва, че Европа изпълнява обещанията си към гражданите и международните партньори да играе водеща роля в действията в областта на климата и да направи така, че екологичният преход да е от полза на гражданите и промишлеността.
Преобразяване на нашите общества и икономика
Изменението на климата е най-голямото предизвикателство на нашето време. В същото време то е възможност за създаване на нов икономически модел.
В Европейския зелен пакт се очертава планът за тази преобразуваща промяна. Промяна, която ще донесе много ползи — от създаването на нови възможности за иновации, инвестиции и „зелени“ работни места до подобряване на нашето здраве и благосъстояние.
Всички 27 страни от ЕС поеха ангажимент Съюзът да стане първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. За да се постигне това, те се ангажираха да намалят емисиите с поне 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата през 1990 г.
ЕС вече има правно обвързващи цели в областта на климата, които обхващат всички основни сектори на икономиката. Цялостният пакет включва:
- цели за намаляване на емисиите в широк кръг от сектори
- цел за стимулиране на естествените поглътители на въглерод
- актуализирана система за търговия с емисии с цел ограничаване на емисиите, определяне на цена за замърсяването и генериране на инвестиции в екологичния преход
- и социална подкрепа за гражданите и малките предприятия
Държавите членки вече ще изразходват 100 % от приходите си от търговията с емисии за проекти, свързани с климата и енергетиката, както и за социалното измерение на прехода.
По линия на новия Социален фонд за климата ще бъдат използвани 65 милиарда евро от бюджета на ЕС и общо над 86 милиарда евро за подпомагане на най-уязвимите граждани и малки предприятия по време на екологичния преход. Това ще гарантира наличието на възможности за всички чрез преодоляване на неравенството и енергийната бедност и укрепване на конкурентоспособността на европейските предприятия, без никой да бъде изоставен.
За да се осигурят еднакви условия на конкуренция за европейските дружества, новият механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите ще гарантира, че за вносните продукти в обхванатите сектори също се плаща цена за въглеродните емисии на границата. Това е ценен инструмент за насърчаване на намаляването на емисиите в световен мащаб и за мобилизиране на пазара на ЕС за постигане на нашите глобални цели в областта на климата.
Като следваща стъпка по пътя към неутралност по отношение на климата, през февруари 2024 г. Комисията представи своята оценка на целта на ЕС в областта на климата до 2040 г. Препоръчва се намаляване с 90 % на нетните емисии на парникови газове до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г., което е в съответствие с неотдавнашните научни становища и ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение. Европейският парламент и държавите членки ще обсъдят тази цел и следващата Комисия ще представи законодателни предложения на тази основа.
Преходът ни към по-екологосъобразна мобилност предлага чисти, достъпни и финансово приемливи транспортни и логистични решения за всички европейци чрез свързване на селските и отдалечените региони.
С новите стандарти за CO2 всички нови леки и лекотоварни автомобили, регистрирани в Европа, ще бъдат с нулеви емисии към 2035 г. Като междинна стъпка към нулеви емисии средните емисии на новите леки автомобили ще трябва да намалеят с 55 % до 2030 г., а на новите лекотоварни автомобили — с 50 % до 2030 г. Това ще насочи автомобилния транспорт по пътя към мобилност с нулеви емисии през 2050 г.
ЕС работи за създаването на инфраструктурата, която ще е необходима на гражданите за зареждане на превозни средства с нулеви емисии за кратки и дълги пътувания. Ще бъдат определени задължителни цели за разгръщането на инфраструктура за зареждане с електроенергия и водород по европейските пътища. Ще бъде създаден достатъчен публичен капацитет за зареждане, за да се отговори на търсенето на по-голям брой автомобили с нулеви емисии, които ще бъдат пуснати на пазара, както и за по-нататъшно предлагане на частни зарядни устройства у дома или на работното място.
В допълнение, през 2027 г. автомобилният транспорт ще бъде обхванат от търговията с емисии, като се постави цена на замърсяването, стимулира се използването на по-чисти горива и се реинвестира в чисти технологии.
Ценообразуването на въглеродните емисии се прилага и за сектора на въздухоплаването. В момента то се прилага за полети в рамките на ЕИП и за заминаващи полети до Швейцария и Обединеното кралство. От 2024 г. ще бъдат обхванати и външните полети до и от най-отдалечените региони.
За да се насърчат устойчивите авиационни горива, минималният дял от тях, който се изисква да бъде смесван с керосин от доставчиците на авиационно гориво и доставян на летищата в ЕС, е увеличен.
Ценообразуването на въглеродните емисии беше разширено, така че да обхване и морския сектор. Беше определена цел за постепенно намаляване на средния годишен интензитет на емисиите на парникови газове за енергията, използвана на борда на корабите, за да се насърчи използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива.
Екологичният преход представлява огромна възможност за европейската промишленост, тъй като води до създаване на пазари за чисти технологии и продукти.
С представения през февруари 2023 г. промишлен план на Зеления пакт искаме да повишим конкурентоспособността на европейската промишленост с нулеви нетни емисии и да ускорим прехода към неутралност по отношение на климата.
Целта на промишления план на Зеления пакт е да се утвърди мястото на ЕС като дом на индустриалните иновации и чистите технологии. За да се постигне това, планът обхваща четири основни стълба:
- Предвидима и опростена регулаторна среда
- По-бърз достъп до финансиране
- Повишаване на уменията
- Улесняване на отворената и справедлива търговия за устойчиви вериги на доставки
Законодателният акт за промишленост с нулеви нетни емисии, представен през март 2023 г., е част от промишления план на Зеления пакт и има за цел увеличаване на производството на чисти технологии в ЕС, създаване на зелени работни места и гарантиране, че Съюзът е добре подготвен за прехода към чиста енергия. Той ще осигури по-добри условия за създаване на проекти за нулеви нетни емисии в Европа и за привличане на инвестиции.
Цел: най-малко 40 % от годишните нужди на ЕС за внедряване на стратегически технологии за нулеви нетни емисии до 2030 г.
Намаляването на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. изисква повишаване на енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия.
Руската агресия срещу Украйна и последвалите смущения на енергийния пазар и по отношение на цените само затвърдиха идеята, че ЕС трябва да сложи край на зависимостта си от руските изкопаеми горива и да ускори екологичния преход.
С плана REPowerEU, представен през май 2022 г., Комисията обяви как смята да помогне на ЕС:
- да използва повече енергия от възобновяеми източници
- да пести енергия
- да диверсифицира енергийните доставки
През март 2023 г. ЕС постигна съгласие за по-силно законодателство за увеличаване на капацитета си за производство на енергия от възобновяеми източници, като повиши своята обвързваща цел за 2030 г. на най-малко 42,5 % в сравнение с настоящата цел от 32 %, като амбицията е да се достигне равнище от 45 %. По този начин настоящият дял на енергията от възобновяеми източници в ЕС ще се увеличи почти два пъти.
Освен това намаляването на потреблението на енергия е от голямо значение за понижаване както на емисиите, така и на енергийните разходи на потребителите и промишлеността.
Определя се нова обвързваща цел на равнище ЕС за подобряване на енергийната ефективност с 11,7 % до 2030 г. Държавите членки ще трябва да реализират годишни икономии в размер на средно 1,49 % за периода 2024—2030 г. Сега държавите членки ще трябва да въведат и подобрения на енергийната ефективност като приоритет сред хората, засегнати от енергийна бедност.
Данъчната система за енергийните продукти също трябва да подкрепя екологичния преход, като предоставя необходимите стимули. По този въпрос все още се водят преговори, но Комисията предложи минималните данъчни ставки за отоплението и транспорта да се приведат в съответствие с нашите цели в областта на климата, като същевременно се смекчат социалните последици и се подкрепят уязвимите граждани.
Санирането на нашите жилища и сгради ще допринесе за икономии на енергия, защита от големи студове и горещини и справяне с енергийната бедност.
Комисията има за цел най-малко да се удвои процентът на саниране през следващите десет години и да се гарантира, че чрез санирането се постига по-висока енергийна и ресурсна ефективност. Така ще се подобри качеството на живот на хората, които живеят в сградите или ги използват, ще се намалят емисиите на парникови газове в Европа, ще се насърчи цифровизацията и ще се подобри повторната употреба и рециклирането на материалите.
За да се стимулира необходимото саниране, през 2021 г. предложихме преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите на ЕС с цел постепенно подобряване на енергийните характеристики на сградите в цяла Европа, като внимателно се вземат предвид обстоятелствата във всяка държава.
Необходимите подобрения могат да бъдат постигнати чрез редица индивидуални мерки, като например монтиране на изолация, подмяна на стари прозорци или врати, модернизиране на отоплителните системи или инсталиране на слънчеви панели.
Чрез новосъздадения Социален фонд за климата ще бъдат подкрепени гражданите на ЕС, които са най-тежко засегнати или са изложени на риск от енергийна бедност или бедност по отношение на мобилността. Чрез фонда ще бъдат предоставени общо над 86 милиарда евро в подкрепа на най-уязвимите граждани и малки предприятия при екологичния преход.
Фондът ще подкрепя тези уязвими групи чрез структурни мерки и инвестиции в енергийна ефективност, саниране на сгради (напр. изолация), чисто отопление и охлаждане (напр. термопомпи) и интегриране на енергия от възобновяеми източници (напр. слънчеви панели), както и в мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии, включително обществен транспорт.
За да се допълнят новите правила на ЕС в областта на сградния фонд и да се направляват усилията на държавите членки, се въвежда нов ориентировъчен национален целеви показател от 49 % енергия от възобновяеми източници в сградния сектор.
Публичният сектор също ще бъде обвързан с нова годишна цел за намаляване на потреблението на енергия с 1,9 %. Задължението на държавите членки да санират всяка година най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на сградите, притежавани от публичната администрация, се разширява от централното управление до всички равнища на публичната администрация.
В допълнение, през 2027 г. сградите и транспортните горива ще бъдат обхванати от търговията с емисии, като се постави цена на замърсяването, стимулира се използването на по-чисти горива и се реинвестира в чисти технологии.
Възстановяването на природата и биологичното разнообразие е бързо и евтино решение за поглъщането и съхраняването на въглерод. Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. е всеобхватен дългосрочен план за опазване на природата и за възстановяване на биологичното разнообразие в Европа в полза на хората, климата и планетата.
Стратегията съдържа конкретни ангажименти и действия:
- разширяване на съществуващите зони по „Натура 2000“ — общоевропейската мрежа от защитени сухоземни и морски зони
- стартиране на план на ЕС за възстановяване на природата, включително първия по рода си Закон за възстановяване на природата, по който в момента се водят преговори
- мобилизиране на финансиране за биологичното разнообразие, за да се даде възможност за необходимата преобразяваща промяна
- въвеждане на мерки за справяне с глобалното предизвикателство във връзка с биологичното разнообразие
По-специално, възстановяването на природата играе важна роля в ограничаването на скоростта на глобалното затопляне, като осигурява възможност за улавяне и съхранение на водород, както и в адаптирането към изменението на климата и смекчаването на въздействието на все по-сериозните природни бедствия, например наводнения, суши и горещи вълни.
Освен това неустойчивото използване на природните ресурси, по-конкретно деградацията и замърсяването на почвите, е основен двигател на кризите в областта на климата и биологичното разнообразие. За да се справи с това, Комисията предложи Закон за мониторинг на почвите, чрез който ЕС да поеме по пътя към осигуряване на здравето на почвите до 2050 г., като се събират данни за здравето на почвите и се предоставят на земеделските стопани и други управители на почви.
Увеличаването на нетните поглъщания на въглерод и стимулирането на поглътителите на въглерод в ЕС е от първостепенно значение. Целта на ЕС за нетни поглъщания на въглерод от естествени поглътители ще се увеличи до 310 милиона тона еквивалент на въглеродния диоксид до 2030 г. Държавите членки споделят отговорността за отстраняването на въглерод от атмосферата, те са отговорни за полагането на грижи за своите поглътители на въглерод и за увеличаването им, за да постигнат новата цел на ЕС.
Биоенергията допринася за постепенното извеждане от употреба на изкопаемите горива и за декарбонизацията на икономиката на ЕС. Но тя трябва да се използва по устойчив начин. В съответствие с повишените амбиции в областта на климата и биологичното разнообразие, ще се прилагат строги нови критерии за избягване на неустойчив дърводобив от горите и за опазване на райони с висока стойност за биологичното разнообразие.
Можем да се справим с глобалната заплаха, свързана с изменението на климата, само ако работим заедно с нашите международни партньори.
Европейският зелен пакт вече даде положителен пример и накара основни международни партньори да определят свои крайни срокове за постигане на неутралност по отношение на климата.
С инвестициите в технологии за възобновяема енергия създаваме експертен опит и продукти, които ще са от полза и за останалата част на света.
С преминаването към екологосъобразен транспорт създаваме водещи в глобален мащаб предприятия, които могат да обслужват един нарастващ световен пазар. Като работим с нашите международни партньори, заедно ще намалим емисиите в морския транспорт и въздухоплаването по света.
На срещата на високо равнище на ООН COP28 в Дубай през 2023 г. ЕС настоя за значително повишаване на глобалните амбиции в областта на климата, за да се запази постижимостта на целта за 1,5 °C в съответствие с Парижкото споразумение. ЕС постигна също споразумение за ускоряване на глобалния преход от изкопаеми горива и за утрояване на енергията от възобновяеми източници през това десетилетие и удвояване на енергийната ефективност
ЕС, неговите държави членки и Европейската инвестиционна банка заедно имат най-голям принос в публичното финансиране в областта на климата, предназначено за развиващите се икономики, като само през 2022 г. са предоставили 28,5 млрд. евро.