Директива относно представителните искове

Директива относно представителните искове

Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителните искове има за цел да гарантира, че потребителите могат да защитават своите колективни интереси в ЕС чрез представителни искове — съдебни искове, предявени от представителни организации (т.нар. компетентни структури). Съгласно директивата всички държави от ЕС следва да разполагат с механизъм за представителни искове. Директивата подобрява достъпа на потребителите до правосъдие, като същевременно предвижда подходящи гаранции, за да се избегне злоупотребата с предявяването на искове.

Представителни искове са искове, предявени от компетентни структури пред национални съдилища или административни органи от името на групи потребители с цел налагане на мерки за преустановяване или забрана (т.е. за спиране на незаконните практики на търговец, подобно на предвиденото в Директива 2009/22/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения), мерки за обезщетение (като възстановяване на средства, замяна, ремонт) или едновременно и на двата вида мерки.

Директивата има за цел да се защитят колективните интереси на потребителите в много области на правото и икономически сектори, като например защита на данните, финансови услуги, пътувания и туризъм, енергетика и телекомуникации. Директивата ще се прилага за представителни искове, предявени във връзка с незаконни практики (нарушения) на търговци, както е предвидено в правилата на ЕС, посочени в приложение I към нея. Всички изменения на приложение I са достъпни в EUR-Lex.  Държавите членки могат също така да решат да прилагат механизма за представителни искове, предвиден в Директивата за представителните искове, и в други или във всички области на правото.

Предложението на Европейската комисия за Директивата относно представителните искове беше част от прегледа на законодателството на ЕС за защита на потребителите. 

За какво се отнася Директивата относно представителните искове?

Глобализацията и цифровизацията доведоха до увеличаване на риска голям брой потребители да пострадат от една и съща или сходна незаконна практика. Мащабните злоупотреби, като например широко разпространеното използване от страна на банките на неравноправни договорни клаузи в ипотечни договори или масовите анулирания на пътувания и полети без възстановяване на средства по време на пандемията, са само някои от случаите, в които може да са били засегнати колективни интереси на потребители в ЕС.

Засегнатите потребители обаче може да се чувстват безсилни и да се колебаят да предприемат правни действия. Те могат да бъдат изправени пред пречки, като например несигурност относно правата си или относно наличните процедурни механизми, психологическо нежелание за предприемане на действия или отрицателен баланс между очакваните разходи и ползи от индивидуален иск. Поради това механизми за колективна защита, като предвидения в Директива (ЕС) 2020/1828, са необходими, за да се преодолеят пречките, пред които са изправени потребителите при индивидуални искове. Тези механизми допринасят и за по-лоялна конкуренция, тъй като създават еднакви условия на конкуренция за търговците, извършващи дейност на вътрешния пазар на ЕС. Те могат да имат силен възпиращ ефект по отношение на недобросъвестните търговци.

Кой може да предявява представителни искове и за какво?

Потребителите, засегнати от еднаква или сходна незаконна практика на търговец, се представляват от компетентна структура — потребителска организация или публичен орган — която действа като ищец в интерес на и от името на тези потребители.

Отделните потребители, засегнати от представителен иск, не са ищци, но следва да имат право да се възползват от този иск.

При представителен иск за налагане на мерки за обезщетение ползите следва да бъдат под формата на средства за правна защита, като обезщетение, ремонт, замяна, намаляване на цената, прекратяване на договора или възстановяване на платената цена, според конкретните обстоятелства във всеки случай и както е предвидено в правото на Съюза или националното право. При представителни искове за налагане на мерки за преустановяване или забрана ползата за потребителите може да бъде преустановяването или забраната на практика, която представлява нарушение.

Потребителите могат също така да се възползват от колективни споразумения, които могат да бъдат постигнати между компетентната структура, която предявява иска, и търговеца ответник. 

Представителните искове могат да бъдат национални (предявени в същата държава членка, в която е била определена компетентната структура) или трансгранични (предявени в държава членка, различна от тази, в която е била определена компетентната структура).

Когато компетентната структура предяви представителен иск в държавата членка, в която е била определена като компетентна структура, този представителен иск следва да се счита за национален дори ако е предявен срещу търговец, установен в друга държава членка, и дори ако в рамките на представителния иск са представени потребители от няколко държави членки.

Директивата също така дава възможност на структури, представляващи потребители от различни държави членки, да обединят усилията си в рамките на един представителен иск.

На 25 юни 2023 г. директивата започна да се прилага на национално равнище. До момента обаче не всички държави от ЕС са транспонирали директивата. Информация за мерките за транспониране, за които държавите членки са уведомили Европейската комисия, ще намерите в EUR-Lex.

Вижте списъка на компетентните структури, които могат да предявяват трансгранични искове. Той е съставен от Европейската комисия въз основа на уведомленията от държавите от ЕС.

Държавите членки публикуват на своите национални уебсайтове списъците на компетентните структури, които могат да предявяват представителни искове на национално равнище. 

Как потребителите изразяват желанието си да бъдат представлявани в рамките на иск?

Засегнатите потребители ще бъдат информирани за предстоящи, текущи и приключени представителни искове.

Потребителите автоматично ще се възползват, както е предвидено в националните правила, от резултатите от искове за налагане на мерки за преустановяване или забрана. Те обаче ще трябва да направят съзнателен избор дали желаят да бъдат представлявани и впоследствие да се възползват от резултата от представителни искове за обезщетение.

Държавите членки по принцип имат избор да предвидят механизъм за участие или механизъм за неучастие, или комбинация от двата механизма.

При механизъм за участие само потребителите, които изрично са изразили желание да бъдат представлявани, ще могат да се възползват от иска. При механизъм за неучастие всички потребители, от името на които компетентната структура е решила да предяви иска, ще бъдат представлявани и обвързани с резултатите от иска, освен ако изрично изразят желание да бъдат изключени от иска. Държавите членки са тези, които решават на кой етап от производството отделните потребители могат да упражнят правото си да участват или не в представителния иск.

Как се финансират представителните искове?

Представителните искове могат да бъдат финансирани с публични или частни средства.

Съгласно директивата държавите членки трябва да предоставят на компетентните структури съответната помощ, за да се гарантира, че те могат ефективно да упражняват правото си да предявяват представителни искове. Те могат например да предоставят публично финансиране, включително структурна подкрепа за компетентните структури, да ограничат приложимите съдебни или административни такси или да осигурят достъп до правна помощ. Държавите членки могат също така да разрешат на компетентните структури да изискват от потребителите, които са изразили желание да бъдат представлявани от компетентна структура по конкретен представителен иск за налагане на мерки за обезщетение, да заплащат малка първоначална такса или подобна такса.

Когато държавите членки разрешават финансирането на представителните искове от финансиращи организации, които не са страна по тези искове (т.нар. финансиране от трети страни), те трябва да се уверят, че се избягват конфликти на интереси. Освен това държавите членки трябва да гарантират, че финансирането от трети страни, които имат икономически интерес от предявяването или изхода на представителния иск за налагане на мерки за обезщетение, не отклонява представителния иск от защитата на колективните интереси на потребителите.

Кой взема решения относно процедурните условия на националните представителни искове?

Директивата се основава на принципи, като на държавите членки е оставена достатъчно свобода на преценка как да я прилагат. Например държавите членки могат да избират дали представителните искове да бъдат предявявани пред съдилища или административни органи, или и двете, в зависимост от икономическия сектор или конкретна област на правото.  Ето защо изборът, направен от държавите членки в рамките на процеса на транспониране, е от решаващо значение за ефективното прилагане на директивата.

Европейската комисия разработи ИТ инструмента ЕС-REACT за сътрудничество по отношение на представителните искове, както е предвидено в Директивата относно представителните искове. С този проект се изпълнява правното задължение, наложено от член 14, параграф 3 от директивата. 
 
EC-REACT дава възможност:

• държавите членки да уведомяват Европейската комисия за компетентните структури, определени да предявяват трансгранични и национални представителни искове;
• Европейската комисия да консолидира и публикува списъка на ЕС на нотифицираните компетентни структури, които имат право да предявяват трансгранични представителни искове;
• държавите членки и ведомствата на Европейската комисия да си сътрудничат по отношение на спазването от страна на компетентните структури на критериите за определяне, посочени в член 4, параграф 3 от директивата, и по отношение на други аспекти на функционирането на представителните искове;
• компетентните структури да си сътрудничат в своите дейности, както е предвидено в директивата;
• съдиите и административните органи да си сътрудничат, за да помагат за доброто функциониране на представителните искове в целия ЕС;
• държавите членки да представят на Европейската комисия и ведомствата на Европейската комисия доклади за функционирането на представителните искове, за да се консолидира тази информация в доклади на ЕС.

В рамките на платформата могат да си сътрудничат отделни групи потребители, а именно представителите на държавите членки, компетентните структури и представителите на съдебната власт, с цел последователно прилагане на директивата в целия ЕС. Платформата дава възможност за дискусии в рамките на форуми, за отправяне на искания за информация или разследвания и за обмен на криптирани съобщения. Тя разполага с хранилище за документи, ефективна търсачка и опции за превод.  
 
ЕС-REACT е сигурна електронна платформа с ограничен достъп. Тя може да се използва само от потребители от предварително определените категории след получаване на разрешение за достъп от службите на Европейската комисия.

На 26 ноември 2021 г. Европейската комисия организира онлайн семинар за обсъждане на прилагането на Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителните искове.

В семинара участваха различни експерти от ЕС и от цял свят, включително членове на потребителски и бизнес организации, представители на държавите от ЕС, представители на академичните среди и практикуващи юристи, които имат опит с колективни искове за обезщетение. Експертите споделиха ценни идеи за това как Директивата относно представителните искове би могла да се прилага най-ефективно от държавите от ЕС.

Следните теми, които са от съществено значение за ефективността на представителните искове, бяха обсъдени в рамките на три отделни сесии:

• критерии за определяне на компетентните структури и допустимост на исковете;
• финансиране на исковете и публична помощ за компетентни структури;
• информация за потребителите, участие на потребителите в искове за обезщетение и разпределение на обезщетенията между потребителите (включително използването на ИТ инструменти).

Документите за обсъждане, докладите и записите от семинара са достъпни тук: Семинар във връзка с прилагането на Директива (ЕС) 2020/1828 относно представителните искове

Считано от 25 юни 2023 г., Директива 2009/22/ЕО относно исковете за преустановяване на нарушения се отменя и се заменя с Директивата относно представителните искове.
 
Директивата относно исковете за преустановяване на нарушения ще продължи да се прилага за представителни искове, предявени от компетентни структури преди 25 юни 2023 г., както е предвидено в член 22, параграф 2 от Директивата относно представителните искове.
 
Вижте таблицата на съответствието, показваща как конкретни разпоредби на Директивата относно исковете за преустановяване на нарушения се съпоставят с разпоредбите на Директивата относно представителните искове. Позоваванията на отменената Директива относно исковете за преустановяване на нарушения се считат за позовавания на Директивата относно представителните искове и се четат съгласно горепосочената таблица на съответствието.
 
Вижте по-долу списъка на компетентните структури, определени от държавите — членки на ЕС, съгласно Директивата относно исковете за преустановяване на нарушения, да предявяват искове за преустановяване на нарушения в други държави от ЕС, в които е възникнало нарушението.

Списък на компетентните структури