Как функционира
Механизмът за контрол на субсидиарността се прилага в области, в които ЕС има споделена компетентност със страните членки.
Когато даден национален парламент прецени, че проекти на законодателни актове не са в съответствие с принципа на субсидиарност, той може да изпрати мотивирано становище до Комисията в срок от 8 седмици.
Комисията трябва да взема предвид мотивираните становища, които получава.
Становища на националните парламенти и отговори на Комисията
Ефект върху законодателната процедура
The effect of the reasoned opinions on the legislative procedure depends on how many national parliaments react and how many votes they represent. На всеки от 28-те национални парламента се падат по 2 гласа. Ако даден парламент има 2 камари, всяка от тях има 1 глас.
Когато мотивираните становища представляват най-малко една трета от общия брой на гласовете на националните парламенти, Комисията трябва да преразгледа своето предложение. Този праг е по-нисък за проектите на законодателни актове, свързани с правосъдието, свободата и сигурността – една четвърт. И в двата случая Комисията може да реши дали да запази, да промени или да оттегли предложението си. Тя трябва да посочи причините за своето решение. Това е т.нар. процедура „жълт картон“.
Когато мотивираните становища представляват мнозинство от гласовете и проектът на акт попада в обхвата на обикновената законодателна процедура, Комисията трябва да преразгледа своето предложение и да реши дали да го запази, промени или оттегли. Ако Комисията реши да запази предложението си, тя трябва да обоснове своето решение пред Европейския парламент и Съвета с аргументи защо предложението съответства на принципа на субсидиарност. Това е т.нар. процедура „оранжев картон“.
Ако обикновено мнозинство от членовете на Европейския парламент или 55% от членовете на Съвета сметнат, че предложението нарушава принципа на субсидиарност, то няма да бъде разглеждано повече.
Задействани досега процедури
До момента процедурата „жълт картон“ е задействана три пъти, а процедурата „оранжев картон“ никога не е използвана.
2012 г.
Прагът от най-малко една трета от гласовете на националните парламенти за първи път бе достигнат във връзка с предложението за регламент относно упражняване на правото да се предприемат колективни действия. Комисията преразгледа предложението си, но сметна, че то не е в нарушение на принципа на субсидиарност.
Същевременно предвид изразените становища и обсъжданията между съзаконодателите – Европейския парламент и Съвета, Комисията разбра, че е малко вероятно предложението ѝ да събере необходимата политическа подкрепа, за да бъде прието. Поради това Комисията реши да оттегли предложението.
2013 г.
За втори път процедурата „жълт картон“ бе задействана през 2013 г. във връзка с предложението на Комисията за регламент за създаване на Европейска прокуратура. След внимателно разглеждане на мотивираните становища Комисията стигна до заключението, че предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност и реши да го запази. Тя представи причините за своето решение в съобщение COM(2013) 851.
2016 г.
Процедурата бе задействана за трети път през май 2016 г., след като 14 парламентарни камари в 11 страни от ЕС се противопоставиха на предложението на Комисията за преразглеждане на Директивата относно командироването на работници. След внимателен анализ на мотивираните становища Комисията стигна до заключението, че предложението е в съответствие с принципа на субсидиарност и реши да го запази. Тя представи причините за своето решение в съобщение COM(2016) 505.
Годишни доклади
Всяка година Комисията представя доклад за прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.
Годишни доклади относно субсидиарността и пропорционалността