Доклад за стратегическото прогнозиране за 2022 г.

С подновеното усещане за неотложност, свързано с бързото развитие на геополитическата ситуация, докладът за стратегическото прогнозиране за 2022 г., озаглавен „Взаимосвързаност на екологичния и цифровия преход в новия геополитически контекст“, представя ориентирана към бъдещето, всеобхватна перспектива за взаимодействието между двата прехода по пътя към 2050 г.

И двата прехода са на челно място в политическия дневен ред на ЕС и тяхното взаимодействие ще има огромни последици за бъдещето. Макар че са различни по своята същност и за всеки от тях е характерна специфична динамика, взаимосвързаността между тях — тоест способността им да се подсилват взаимно — заслужава по-внимателно разглеждане. По-доброто разбиране на тези взаимодействия е от ключово значение за постигане на максимална синергия и свеждане до минимум на напрежението между тях. Това е от съществено значение в настоящия геополитически контекст, в който ЕС се стреми да ускори както екологичната, така и цифровата трансформация, като в крайна сметка укрепи издръжливостта и отворената стратегическа автономност на ЕС. Докладът за стратегическото прогнозиране за 2022 г. съдържа ориентиран към бъдещето анализ на важната роля на цифровите технологии, както и на влиянието на геополитическите, икономическите, социалните и регулаторните фактори върху взаимосвързаността. Въз основа на анализа в доклада се посочват десет ключови области, в които ще са необходими действия.

Докладът се основава на доклада на Съвместния изследователски център (JRC) от поредицата „Науката в подкрепа на политиката“: Към екологично и цифрово бъдеще. Основни изисквания за успешен двоен преход в Европейския съюз.

Ключови синергии и напрежения

Между екологичния и цифровия преход съществуват силни полезни взаимодействия:

• Цифровите технологии могат да играят ключова роля за постигане на неутралност по отношение на климата, намаляване на замърсяването и възстановяване на биологичното разнообразие. Например личното наблюдение на излагането на замърсяване или на приноса към него и достъпът до данни за околната среда чрез мрежи от микросензори и интелигентни устройства ще дадат възможност на хората да правят по-информиран избор.
• Екологичният преход ще промени цифровия сектор. Например постигането на неутралност по отношение на климата и на енергийна ефективност на центровете за данни и облачните инфраструктури до 2030 г., включително чрез задоволяване на техните енергийни нужди чрез слънчева или вятърна енергия, ще подпомогне екологизирането на технологиите (напр. технологиите за анализ на големи информационни масиви, блокчейн технологиите или интернет на нещата).

Има обаче и области, в които двата прехода биха могли да се отразят отрицателно един на друг:

• Потреблението на енергия може да се увеличи, ако не се подобри енергийната ефективност на цифровите технологии. На информационните и комуникационните технологии се дължат 5—9 % от потреблението на електроенергия в световен мащаб. Потреблението би могло да нарасне с увеличаването на използването на блокчейн технологии, интернет на нещата, платформи, търсачки и концепции за виртуална реалност.
• По-голямото използване на цифрови технологии може да доведе до увеличаване на отпадъците от електронно оборудване и тяхното въздействие върху околната среда. Тези отпадъци могат да достигнат 75 милиона тона до 2030 г.
• Напредъкът в цифровизацията също така ще доведе до използването на повече вода, например за охлаждане в центровете за данни или за производство на интегрални схеми.

Ключови технологии за двойния преход

Ако се управляват добре, цифровите технологии могат да помогнат за създаването на неутрална по отношение на климата и ресурсно ефективна икономика и общество и за икономии на ресурси в жизненоважни икономически сектори, които също така са отговорни за по-голямата част от емисиите на парникови газове в ЕС днес:

	Цифровизация на енергетиката: цифровите технологии могат да осигурят необходимите данни за постигане на съответствие между търсенето и предлагането на по-дезагрегирано ниво и почти в реално време. Прогнозирането на производството и търсенето на енергия може да се подобри с помощта на цифрови технологии, нови сензори, сателитни данни и блокчейн.
	По-екологичен транспорт: цифровизацията и изкуственият интелект също така ще стимулират появата на по-ефективни решения за мултимодална мобилност, като например „мобилност като услуга“ или „транспорт като услуга“. Новото поколение акумулаторни батерии и цифрови технологии, като например интернет на нещата, ще даде възможност за голяма промяна в посока устойчива мобилност при различните видове транспорт.
	Подобряване на климатичната неутралност на промишлеността: интелигентните измервателни уреди и датчици могат да доведат до увеличаване на енергийната и ресурсната ефективност на производството. Цифровите близнаци (виртуално представяне на обекти) ще помогнат за подобряване на проектирането на системи, тестването на нови продукти, наблюдението и осигуряването на превантивна поддръжка, оценката на жизнения цикъл на продуктите и избора на оптимални материали.
	Екологизиране на сградите с помощта на цифровизацията: данните и технологиите, като например информационното моделиране, могат да допринесат за подобряване на вземането на дългосрочни решения на етапа на проектиране и за повишаване на енергийната ефективност на сектора. Наличието на анонимизирани данни и интелигентни уреди, както и поведението на потребителите, ще дадат възможност за целеви инвестиции в саниране.
	По-интелигентно и по-екологично земеделие: цифрови сензори в съчетание с услуги за космически данни могат да помогнат за икономии на вода и енергия и за намаляване на употребата на пестициди и торове. Цифровите платформи, които улесняват местната дистрибуция и предотвратяват разхищението на храни, могат да стимулират местното производство и да съкратят веригите на потребление.

Ролята на геополитическите, икономическите, социалните и регулаторните фактори

Успехът на двойния преход ще зависи и от геополитическите, икономическите, социалните и регулаторните фактори, при които се осъществява. Настоящите геополитически промени, предизвикани от военната агресия на Русия срещу Украйна, подновяват усещането за неотложност по отношение на ускоряването на двойния преход и укрепването на издръжливостта и отвореността на ЕС. Те също така засилват необходимостта от осигуряване на достъп до суровини от изключителна важност, които са необходими за осъществяването на двойния преход и за които ЕС все още е силно зависим от държави извън Съюза.

Екологичният и цифровият преход ще изискват и адаптиране на икономическите политики на ЕС с цел постигане на по-голяма устойчивост и по-голяма кръговост. От ключово значение ще са инвестициите в устойчиви проекти както от частния, така и от публичния сектор. По оценки, за двойния преход ще са необходими поне около 650 милиарда евро годишно до 2030 г.

Освен това справедливостта и финансовата достъпност ще бъдат в основата на двата прехода, за да може те да са от полза за всички европейци, сектори и региони в Европа и извън нея. Хората с ниски и средни доходи са по-уязвими от въздействието на двойния преход по отношение на работните места, достъпа до цифрови обществени услуги, по-високите цени на енергия и стоки. Двойният преход също така ще доведе до дълбоки промени в трудовите пазари и уменията. ЕС ще трябва да се стреми да засили социалното и икономическото сближаване по време на двойния преход.  

И накрая, ролята на ЕС като световна сила в областта на стандартизацията ще бъде важна за осъществяването на двойния преход. Целта е както потребителите в ЕС да бъдат защитени от неустойчиви продукти или процеси, така и да се гарантира, че в международните стандарти се вземат предвид европейските етични стандарти и стандарти за устойчивост.

Области на действие за успешен двоен преход

В доклада за стратегическото прогнозиране се посочват 10 области на действие, които са необходими за подобряване на възможностите и свеждане до минимум на потенциалните рискове, свързани с взаимодействието между екологичния и цифровия преход до 2050 г.

1. Укрепване на издръжливостта и отворената стратегическа автономност в сектори, които са от решаващо значение за двойния преход, например чрез работата на Обсерваторията на ЕС за критични технологии.
2. Засилване на екологичната и цифровата дипломация чрез използване на регулаторната и стандартизационната мощ на ЕС, като същевременно се популяризират ценностите на ЕС и се насърчават партньорствата.
3. Стратегическо управление на доставките на материали и стоки от критично значение чрез възприемане на дългосрочен систематичен подход за избягване на нов капан на зависимост.
4. Подобряване на икономическото и социалното сближаване чрез укрепване на социалната закрила и социалната държава.
5. Адаптиране на системите за образование и обучение, така че да съответстват на бързо променящата се технологична и социално-икономическа действителност, както и подкрепа за трудовата мобилност между секторите.
6. Мобилизиране на допълнителни, ориентирани към бъдещето инвестиции в нови технологии и инфраструктури.
7. Разработване на рамки за мониторинг за измерване на благосъстоянието отвъд БВП.
8. Осигуряване на съобразена с бъдещето регулаторна рамка за единния пазар, която да благоприятства устойчивите бизнес модели и потребителски модели.
9. Засилване на глобалния подход към определянето на стандарти и възползване от стартовото предимство на ЕС по отношение на конкурентоспособната устойчивост.
10. Насърчаване на стабилна рамка за киберсигурност и сигурен обмен на данни, за да се гарантира, наред с другото, че критичните обекти могат да предотвратяват, да се противопоставят на и да се възстановяват от смущения.