В своето ежедневие разчитаме на ключови онлайн и офлайн инфраструктури, за да пътуваме, работим или да се възползваме от основни обществени услуги. Атаките срещу такива инфраструктури могат да причинят огромни функционални смущения.
Тъй като все повече дейности в нашата икономика и общество се преместват онлайн, киберсигурността става въпрос от стратегическо значение. Нарушенията в една критична инфраструктура могат да имат незабавен страничен ефект върху операциите в други инфраструктури. Домовете, банките, финансовите услуги и предприятията могат да бъдат сериозно засегнати от кибератаки.
Ръстът в използването на технологии по време на пандемията от COVID-19 доведе до рязко увеличаване на злонамерените атаки, чиято цел бе да извлекат ползи от преминаването към работа от разстояние. В резултат на това бяха нарушени основни здравни услуги в момент на най-голямо напражение. ЕС трябва да гарантира, че капацитетът, с който разполага, отговаря на реалността.
Както стана ясно от неотдавнашните терористични нападения, обществените пространства (като транспортни възли и места за богослужение) са особено уязвими поради своя отворен и достъпен характер. Това налага както по-строга физическа защита на такива места, така и подходящи системи за откриване, без да се накърняват свободите на гражданите.
Съвместното киберзвено, предложено от Комисията, има за цел да обедини ресурсите и експертния опит, с които разполага ЕС и държавите членки за ефективно предотвратяване, възпиране и реагиране на масови киберинциденти и кризи. Общностите по киберсигурност, включително гражданските, правоприлагащите, дипломатическите и киберотбранителните общности, както и партньорите от частния сектор, твърде често функционират поотделно. Посредством съвместното киберзвено те ще разполагат с виртуална и физическа платформа за сътрудничество: съответните институции, органи и агенции на ЕС заедно с държавите членки постепенно ще изградят европейска платформа за солидарност, сигурно и бързо оперативно и техническо сътрудничество и помощ за противодействие на широкомащабни кибератаки.
Комисията предлага създаване на съвместното киберзвено посредством постепенен и прозрачен процес на четири етапа, при споделена отговорност с държавите членки и различните субекти, действащи в тази област. Целта е съвместното киберзвено да премине към оперативна фаза до 30 юни 2022 г., а пълното му създаване да приключи една година по-късно, до 30 юни 2023 г.
Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност подпомага въвеждането на конкретни мерки за прилагане на новите политики за киберсигурност. В Брюксел ще бъде създаден местен офис, чиято цел е да насърчава сътрудничеството с други институции, агенции и органи на ЕС.