Page contents Page contents В контекста на актуализацията на промишлената стратегия Европейската комисия направи задълбочени прегледи на редица области, чието значение за интересите на Европа може да се счита за стратегическо. В прегледите се разглежда естеството на евентуалните стратегически зависимости, тяхното въздействие, както и ответните политически мерки, които в някои случаи вече са в ход. Тези оценки не следва да се разглеждат като изчерпателен анализ на всички възможни стратегически зависимости на ЕС, а по-скоро като първи етап от оценките на редица важни области. Суровини Металите и минералите са част от нашето ежедневие. В контекста на прехода на европейската промишленост към неутралност по отношение на климата съществува риск зависимостта от изкопаеми горива да бъде заменена със зависимост от неенергийни суровини. Достъпът до ресурси е от основно значение за цялата промишленост на ЕС и за амбицията на Европа да постигне целите на Зеления пакт и да осигури цифровата трансформация на икономиката на Съюза. Тъй като ЕС не произвежда всички суровини, необходими за задоволяване на нашето търсене, промишлеността на ЕС е изправена пред глобална конкуренция при достъпа до суровини. Нарастване над два пъти надобива на суровинив световен мащаб от 1990 г. насам 40 %ръст на потреблението,очакван до 2040 г. Списъкът на суровините от изключително значение, изготвен от Комисията през 2020 г., включва 30 суровини. Това са суровини, които са от много голямо значение за икономиката и при които съществува висок риск по отношение на снабдяването. Редкоземните метали се използват в магнити, които задвижват електрически автомобили и вятърни турбини.Галият и индият са част от светодиодната (LED) технология в лампите.Силициевият метал се използва в полупроводници.Металите от групата на платината са необходими във водородните горивни клетки и електролизьорите. Основни проблеми Няколко стратегически сектора и технологии разчитат на достъпа до суровини от изключителна важност Световното производство на някои суровини е силно концентрирано в определени държави 98 % от доставките на редкоземни метали в ЕС идват от Китай. 98 % от доставките на борат в ЕС идват от Турция. 71 % от нуждите на ЕС от платина се покриват от Южна Африка. Отделни компании снабдяват ЕС с хафний и стронций. Световното производство на суровини все повече подлежи на ограничения за износ Над 70 % от световното производство на кобалт, редкоземни метали и волфрам подлежи на ограничения за износ. Търсенето на ключови суровини в областта на възобновяемата енергия и електрoмобилността ще нарасне неколкократно от 2030 г. до 2050 г. Какво може да направи ЕС? В своя план за действие от 2020 г. относно суровините от изключителна важност ЕС определи редица действия в подкрепа на развитието на устойчива верига за доставки на суровини. Постигането на сигурност на ресурсите изисква действия за диверсификация на доставките както от първични, така и от вторични източници, намаляване на зависимостите и подобряване на ефективността и кръговостта на ресурсите, включително устойчив дизайн на продуктите. Основните действия, които Комисията предприема, включват:Европейски алианс за суровинитеСъздаден през 2020 г., алиансът има за цел изграждане на устойчива верига за доставки на суровини със специален акцент върху редкоземните метали, използвани в магнити и двигатели. За тази цел алиансът вече е набелязал инвестиционни проекти на държавите членки и промишлеността в подкрепа на увеличаването на производството на редкоземни магнити в ЕС. Други действия в подкрепа на проекти в областта на суровините Два важни проекта от общоевропейски интерес (ВПОИ) във връзка с веригата за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии Възможности за инвестиции в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост 300 милиона евро за научни изследвания и иновации в областта на суровините в рамките на програма „Хоризонт Европа“ Стратегически международни партньорства за осигуряване на диверсифицирани и устойчиви доставки на суровини от изключителна важност Подкрепа за бизнес модела „продукт като услуга“ с цел стимулиране на рециклирането и повторното използване на суровини Проследяване на суровините чрез технологии, хармонизирани изисквания за данните Подобряване на процеса на издаване на разрешения с цел гарантиране на предвидимост и поддържане на високи екологични стандарти Разработване на принципи за устойчиви суровини в ЕС Активни фармацевтични съставки Лекарствените продукти са от решаващо значение за обществото. Те предлагат терапевтични възможности за диагностика, лечение и профилактика на заболяванията и са важен способ за справяне със заплахите за общественото здраве, включително COVID-19 и всяка бъдеща пандемия. В този контекст е изключително важно да се гарантира на гражданите достъп до безопасни, ефикасни и висококачествени лекарства на достъпна цена. Нашият анализ обаче показва, че ЕС изглежда зависи от чуждестранни вериги на доставки по отношение на редица суровини и продукти в здравната екосистема. Основни проблеми Възможни смущения поради сложността на веригата на доставки Като се има предвид тяхната сложност, фармацевтичните вериги за доставки са изправени пред потенциални смущения, които могат да възникнат както в рамките на ЕС, така и извън него. Смущенията могат да се дължат на търговски спорове, кибератаки, некоординирано запасяване, ограничения на износа, логистични проблеми, затваряне или аварии на обекти, неспазване на добрите производствени практики и др. Висока степен на интеграция на веригите за доставки на активни фармацевтични съставки Веригата за доставки на фармацевтични продукти се е превърнала в една от най-интегрираните вериги на доставки в света. По-конкретно, съществува голяма регионална концентрация в производството на генерични активни фармацевтични съставки. Освен това се наблюдава допълнителна тенденция на увеличаване на концентрацията на производството на генерични активни фармацевтични съставки в Индия и Китай. Дял от световната производствена стойност на генерични активни фармацевтични съставки (2015 г.) 66 % в Азиатско-тихоокеанския регион (Индия и Китай) 24 % в ЕС 3 % в Северна Америка 7 % в останалата част от света Висока търговска концентрация Вносът на активни фармацевтични съставки в Европа произхожда само от няколко източника. 80 %от обема на вноса се пада на 5 държави (Китай, САЩ, Обединеното кралство, Индонезия и Индия) [на Китай се падат 45 %]80 %от стойността на вноса се пада на 4 държави (Швейцария, САЩ, Сингапур и Китай) [на САЩ и Швейцария се падат по 30 %] Какво може да направи ЕС?ЕС разполага с голяма производствен капацитет. Не е достатъчно ясно обаче до каква степен ЕС разчита на капацитета в трети държави по отношение на процесите и суровините, необходими за производството на активни фармацевтични съставки. От съществено значение е да се определят продукти от критично значение за общественото здраве, за които ЕС не разполага с достатъчен капацитет за производство. За тази цел Комисията създаде следната инициатива: Структуриран диалог за сигурността на доставките на лекарства Както бе обявено във фармацевтичната стратегия за Европа, Европейската комисия започна структуриран диалог със съответните публични и частни участници във фармацевтичната верига на доставки с цел:Първо, по-добро разбиране на уязвимите места и потенциалните зависимости и Второ, предприемане на мерки за укрепване на устойчивостта на фармацевтичните вериги на доставка и гарантиране на сигурността на доставките на лекарства за пациентите в ЕС. Литиевойонни батерии Акумулаторните батерии са от ключово значение за екологичната и цифрова трансформация на ЕС. Те са от съществено значение за постигането на амбицията на Европейския зелен пакт за постигане до 2050 г. на неутралност на Съюза по отношение на климата. Батериите също така помагат на предприятията да станат световни лидери в областта на чистите продукти и технологии. Акумулаторните батерии са особено важни за производството на електрически превозни средства. Те се използват все по-често за съхраняване на енергия и за други промишлени приложения, като например при машини, електрически инструменти или електрокари. Въпреки че съществуват различни технологии за акумулаторни батерии, литиевите йони (Li-ion) са ключов компонент на много видове батерии поради своите отлични показатели в сравнение с множество утвърдени и добре развити технологии за акумулаторни батерии. Световен производствен капацитет за литиевойонни акумулаторни клетки през 2018 г. 3 %в ЕС66 %в Китай20 %в Южна Корея, Япония и други азиатски държави Фактори, благоприятстващи увеличаването на производствения капацитет Литиевойонните батерии днес могат да съхраняват 300 % повече енергия в сравнение с 1991 г. Понижаване на цените (от 1100 USD/kWh през 2010 г. до 156 USD/kWh през 2019 г.) Очаква се световното търсене да нарасне от 90 гигаватчаса (GWh) през 2016 г. до 4000 GWh през 2040 г. Европейското търсене се очаква да достигне 400 GWh до 2028 г. Основни проблеми Достъпът до съответните суровини е от решаващо значение за производството на батерии ЕС произвеждат едва 1 % от всички суровини за акумулаторни батерии. За да покрие нуждите на секторите на мобилността и съхранението на енергия, ЕС се нуждае от: 7—18 пъти повече литий до 2030 г. 2—5 пъти повече кобалт до 2030 г. 16—57 пъти повече литий до 2050 г. 3—15 пъти повече кобалт до 2050 г. Достъп до преработени материали и компоненти 84 % от преработените материали и компоненти идват от Азия. 8—9 % от преработените материали и компоненти идват от ЕС. В ЕС са обявени няколко инвестиции в материалите за батерии, но са необходими допълнителни инвестиции. Какво може да направи ЕС?Като взе предвид значението на литиевойонните батерии, Комисията прие стратегически план за действие за развитие на европейска верига за създаване на стойност. В тази връзка през последните години бяха мобилизирани мащабни публични и частни инвестиции чрез следните инициативи:Европейски алианс за акумулаторните батерииЕвропейският алианс за акумулаторните батерии, създаден през 2017 г., подкрепя развитието на новаторска, конкурентоспособна и устойчива верига за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии в Европа. По-конкретно, алиансът помага за справяне с липсата на капацитет за производство на батерии в ЕС. Очакваните резултати са:Изграждане на най-малко 15 гигафабрики в ЕС до 2025 г.Доставка на акумулаторни клетки за захранване на 6 милиона електрически автомобили (360 GWh) до 2025 г.Европа може да стане вторият по големина производител на литиевойонни клетки до 2024 г. Нашият дял в световния производствен капацитет може да нарасне до 14,7 % през 2024 г. и до 16,6 % през 2029 г. в сравнение с 5,9 % през 2019 г. Общи инвестиции Електромобилност 60 милиарда евро инвестиции във веригата за създаване на стойност в областта на електромобилността в Европа само през 2019 г., предимно частни = 3,5 пъти повече от Китай Научни изследвания Близо 270 милиона евро по програмите на ЕС за научни изследвания през 2019—2020 г. 925 милиона евро, предложени по новото европейско партньорство за промишлена верига за създаване на стойност в областта на акумулаторните батерии в рамките на „Хоризонт Европа“ Важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) Първи безвъзмездни средства за ВПОИ: 3,2 милиарда евро държавни помощи, които се очаква да привлекат допълнителни 5 милиарда евро инвестиции от частния сектор Втори безвъзмездни средства за ВПОИ: 2,9 милиарда евро държавни помощи, като се очакват допълнителни 9 милиарда евро инвестиции от частния сектор Други текущи инициативи Нова законодателна рамка за акумулаторните батерии, която вероятно ще влезе в сила през 2022 г. Засилване на устойчивостта на веригите за създаване на стойност за суровини от изключителна важност в ЕС Гарантиране на ефективно изпълнение на финансирането на научните изследвания в областта на акумулаторните батерии по линия на „Хоризонт Европа“ Развиване на квалифицирана работна сила в сектора на акумулаторните батерии в Европа Водород Водородът, получен с нисковъглеродни емисии или от възобновяеми източници, ще бъде от ключово значение за справяне с критичните предизвикателства, свързани с декарбонизацията и конкурентоспособността на промишлеността на ЕС. ЕС е лидер по отношение на няколко чисти водородни технологии, като половината от производителите на електролизьори са от Европа. Въпреки това Съюзът зависи от вноса на суровини за ключови компоненти, както и от доставките на възобновяема енергия. Водородът има най-различни приложения, като например в химическата и преработвателната промишленост, но и в сферата на мобилността, съхранението на енергия и отоплението. Водородът има високо енергийно съдържание на единица маса, което например го прави походящ за употреба в тежкотоварния транспорт. Най-напред обаче той трябва да бъде „добит“ с цената на енергийни разходи — от природен газ или чрез електролиза на вода. Целево увеличение на капацитета на електролизьори за електроенергия от възобновяеми източници 1 GWкапацитет през 2020 г.6 GWкапацитет през 2024 г.40 GWкапацитет през 2030 г. Пътят към европейска водородна екосистема стъпка по стъпка До 2024 г.Ще подкрепим инсталирането в ЕС на електролизьори за водород от възобновяеми източници с мощност най-малко 6 GW и производството на до един милион тона такъв водород.2025—2030 г.Водородът трябва да стане неразделна част от нашата интегрирана енергийна система — трябва да разполагаме с електролизьори с мощност най-малко 40 GW за производство на водород от възобновяеми източници, а производството на такъв водород в ЕС следва да достигне до 10 милиона тона.2030 г.От 2030 г. нататък във всички трудни за декарбонизация сектори ще започне да се използва в широк мащаб водород от възобновяеми източници. Основни проблеми Необходимост от големи количества чист водород За да се декарбонизират основни отрасли, като например стоманодобивът, химическата промишленост или тежкотоварният транспорт, е необходимо значително и надеждно снабдяване с чист водород. Липсата на доставки на водород, получен с нисковъглеродни емисии или от възобновяеми източници, в краткосрочен план и липсата на инфраструктура могат да забавят инвестиционните решения надолу по веригата. Необходимо е свързване на капацитет за производство на слънчева и вятърна енергия от 80 до 120 GW за осигуряване на необходимата електроенергия до 2030 г. Зависимости от вноса на суровини ЕС зависи от вноса на суровини за ключови компоненти, като например електролизьори и горивни клетки, необходими за водородната икономика. Близо 30 вида суровини са необходими за производството на горивни клетки, електролизьори и технологии за съхранение на водород. 13 от тях са класифицирани като суровини от изключителна важност. Какво може да направи ЕС?Европейски алианс за чист водород: Комисията създаде Европейския алианс за чист водород, както бе обявено в промишлената стратегия от март 2020 г. В момента се изготвя списък от проекти и инвестиции за изпълнение на стратегията на ЕС за водорода.Финансиране от ЕС Няколко програми могат да допринесат за развитието на верига за създаване на стойност в областта на водорода, като например бъдещото партньорство за чист водород в рамките на „Хоризонт Европа“, Фондът за иновации, Механизмът за свързване на Европа, Европейският фонд за регионално развитие и Фондът за справедлив преход.ВПОИ В момента се провеждат дискусии с участието на няколко държави членки относно разработването на един или повече потенциални ВПОИ.Сътрудничество с трети държави Глобалното сътрудничество в областта на научноизследователската и развойната дейност, стандартите и определенията за чист водород ще бъдат от съществено значение за възникването на световен пазар на водород.Зависимости В момента се предприемат действия по плана за действие за суровините и в рамките на Европейския алианс за суровините с цел ограничаване на зависимостите по отношение на горивните клетки и електролизьорите. Полупроводници Полупроводниците са в основата на интелигентните устройства и услуги, които използваме всеки ден. Те позволяват на важни отрасли да създават иновации и да се конкурират в световен мащаб, за да може Европа да проектира и произвежда най-мощните процесори. В същото време ограниченият производствен капацитет, високите разходи за навлизане на пазара и липсата на еднакви условия на конкуренция застрашават способността на ЕС да се възползва изцяло от възможностите на цифровата трансформация. Неотдавнашният недостиг, с който се сблъска автомобилната промишленост, бе ярък пример за предизвикателствата пред ЕС. Полупроводниковите чипове са основните градивни елементи на всички цифрови продукти и услуги. Те се използват в автомобили, самолети, медицинско оборудване, мобилни телефони, мрежи и суперкомпютри. Основни проблеми Производството на чипове от последно поколение е все по-трудно и по-скъпо Проектирането и разработването на най-усъвършенстваните чипове днес може да струва до 1 милиард евро. За завод за производство на такива чипове са необходими инвестиции в размер до 20 милиарда евро. През 2020 г. само 2 дружества — TSMC (Тайван) и Samsung (Южна Корея) — са произвеждали най-усъвършенстваните чипове. Зависимости ЕС е силно зависим от САЩ за инструменти за общо проектиране и от Азия за производството на усъвършенствани чипове. Еднакви условия на конкуренция Геополитическото напрежение и липсата на еднакви условия на конкуренция влияят отрицателно на конкуренцията в тази област. Разработването и производството на чипове все по-често е предмет на огромни субсидии. Европа има малък дял в сферата на полупроводниците Делът на ЕС в световните приходи е приблизително 10 % като цяло и около 6 % за сегментите на информатиката и комуникациите. Какво може да направи ЕС?Укрепване на сектора на технологиите Съвместните европейски действия и инициативи трябва да се съсредоточат върху изграждането на капацитет по отношение на процесорите и полупроводниковите технологии, който е от решаващо значение за мощната и енергийно ефективна обработка на данни, комуникациите, инфраструктурата и множеството приложения на изкуствения интелект.Съвместни европейски усилия През декември 2020 г. голям брой държави от ЕС се споразумяха в съвместна декларация да работят заедно за укрепване на този сектор и разширяване на промишленото присъствие по цялата верига на доставки.Алианс за процесори и полупроводникови технологии Комисията подготвя създаването на този алианс с цел обединяване на усилията на широк кръг заинтересовани страни. Алиансът ще спомогне за постигането на ключови цели на политиката на ЕС в областта на микроелектрониката.Механизъм за възстановяване и устойчивост Полупроводниците са сред областите, определени за инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. 20 % от средствата по европейските планове за възстановяване и устойчивост следва да бъдат насочени към цифровия преход.Регулаторна уредба Придобиването на дружества, които са получили финансова подкрепа от ЕС и държавите членки, оказа въздействие върху сектора. В регламента на ЕС за скрининг на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се предвижда възможност за оценка на рисковете от чуждестранни инвестиции за сигурността и обществения ред. В новопредложен регламент относно чуждестранните субсидии се предлага нов инструмент за оценка на нарушенията на еднаквите условия на конкуренция на единния пазар, които тези субсидии могат да предизвикат.Устойчивост на веригата на доставки Съгласуването на политиките за промишлеността, научните изследвания и търговията може да улесни процеса на диверсификация към алтернативни източници на доставки и да укрепи съществуващите вериги на доставки чрез партньорство и сътрудничество със световни партньори. Периферни и облачни изчисления Данните се превръщат в стратегически актив за всяка организация. Технологиите за изчисления в облак позволяват функционирането на технологии като изкуствения интелект, интернет на предметите и 5G/6G. Те са стратегическа базова технология от решаващо значение за екологичното и цифровото бъдеще на публичния сектор и промишлеността на ЕС. През следващото десетилетие Европа има уникална пазарна възможност да укрепи своите технологии за обработка на данни, като се възползва от предстоящите промени, по-специално по отношение на периферните изчисления. Облачните технологии предлагат гъвкави и евтини възможности за съхранение и обработка на данни по заявка. Изчисленията се извършват в централизирани центрове за данни, съоръжения за разпределени компютърни изчисления или в свързани устройства в близост до потребителя (периферни изчисления). Много от услугите, които предприятията, публичната администрация и гражданите използват всеки ден, се основават на изчисленията в облак. Възможности за автономност на ЕС от всички генерирани данни се очаква да бъдат обработвани периферно до 2025 г., като за момента няма участници с господстващо положение на пазараСилният ръст на софтуерните услуги представлява голяма възможност за европейските доставчици да укрепят позициите си.5G мрежите и успоредното използване на облачни услуги на различни доставчици (инструмент за ограничаване на риска) представляват други възможности. Основни проблеми Използването на облачни услуги в ЕС нараства много бавно Въпреки известно увеличение през последните години използването на облачни услуги в ЕС все още е слабо. Според данни на Евростат, въпреки известно подобрение в сравнение с 2018 г., едва 36 % от предприятията в ЕС са използвали облачни услуги през 2020 г., предимно за обикновени услуги, като електронна поща и съхранение на файлове. Малък пазарен дял на участниците от ЕС Приходите на най-големия доставчик на облачни услуги в ЕС представляват по-малко от 1 % от общите приходи, генерирани на европейския пазар. За сравнение, приходите на 4-те световни лидера (Amazon Web Services, Microsoft Azure, Google Cloud и Alibaba Cloud) представляват над 80 % от световните приходи през 2021 г. Пазарната позиция и мащабът на тези гиганти прави навлизането на пазара непривлекателно за по-малки конкуренти и възпрепятства засилването на европейското присъствие в сектора. Недостиг на инвестиции Това положение е допълнително утежнено от разликата в равнището на инвестиции в изчисленията в облак между САЩ и Китай и ЕС, която се оценява на 11 милиарда евро годишно. Опасения на европейските потребители На практика потребителите на облачни услуги имат много ограничена възможност да сменят доставчиците си. Освен това те изразяват опасения относно използването на чуждестранни услуги от съображения за защитата на лични данни, киберсигурността или приложимото право. Какво може да направи ЕС?Нов алианс за промишлени данни и облачни и периферни изчисления Комисията подготвя създаването на този алианс, за да обедини широк кръг от заинтересовани страни и да помогне за укрепването на промишлената позиция на Европа в тази област на световния пазар. По-специално ще се обърне внимание на тенденцията към увеличаване на разпределението и децентрализацията на капацитета за обработка на данни и на необходимостта от създаване на федерирана и независима от доставчика облачна екосистема.Инвестиции на ЕС в европейско облачно федериране Амбицията ни е да инвестираме съвместно в европейски пространства на данни и европейско облачно федериране през периода 2021—2027 г. Инвестициите на ЕС ще бъдат насочвани чрез програма „Цифрова Европа“, Механизма за свързване на Европа 2 и програма „Хоризонт Европа“.Частни и национални съвместни инвестиции През октомври 2020 г. всички държави членки подписаха съвместна декларация и се споразумяха да работят заедно за модернизиране на съществуващия капацитет, оформяне на следващото поколение услуги за изчисления в облак и стимулиране на внедряването им в целия ЕС. Механизмът за възстановяване и устойчивост (като част от NextGenerationEU) ще бъде важен способ за насочване на инвестициите на държавите членки. Важен проект от общоевропейски интерес (ВПОИ) Няколко държави членки започнаха процес за съвместно изготвяне на възможен ВПОИ, съсредоточен върху инфраструктурата и услугите за облачни и периферни изчисления от следващо поколение. Документи 5 MАЙ 2021 Г.Staff working document - Strategic dependencies and capacities
Металите и минералите са част от нашето ежедневие. В контекста на прехода на европейската промишленост към неутралност по отношение на климата съществува риск зависимостта от изкопаеми горива да бъде заменена със зависимост от неенергийни суровини. Достъпът до ресурси е от основно значение за цялата промишленост на ЕС и за амбицията на Европа да постигне целите на Зеления пакт и да осигури цифровата трансформация на икономиката на Съюза.
Какво може да направи ЕС? В своя план за действие от 2020 г. относно суровините от изключителна важност ЕС определи редица действия в подкрепа на развитието на устойчива верига за доставки на суровини. Постигането на сигурност на ресурсите изисква действия за диверсификация на доставките както от първични, така и от вторични източници, намаляване на зависимостите и подобряване на ефективността и кръговостта на ресурсите, включително устойчив дизайн на продуктите. Основните действия, които Комисията предприема, включват:Европейски алианс за суровинитеСъздаден през 2020 г., алиансът има за цел изграждане на устойчива верига за доставки на суровини със специален акцент върху редкоземните метали, използвани в магнити и двигатели. За тази цел алиансът вече е набелязал инвестиционни проекти на държавите членки и промишлеността в подкрепа на увеличаването на производството на редкоземни магнити в ЕС.
Лекарствените продукти са от решаващо значение за обществото. Те предлагат терапевтични възможности за диагностика, лечение и профилактика на заболяванията и са важен способ за справяне със заплахите за общественото здраве, включително COVID-19 и всяка бъдеща пандемия. В този контекст е изключително важно да се гарантира на гражданите достъп до безопасни, ефикасни и висококачествени лекарства на достъпна цена. Нашият анализ обаче показва, че ЕС изглежда зависи от чуждестранни вериги на доставки по отношение на редица суровини и продукти в здравната екосистема.
Какво може да направи ЕС?ЕС разполага с голяма производствен капацитет. Не е достатъчно ясно обаче до каква степен ЕС разчита на капацитета в трети държави по отношение на процесите и суровините, необходими за производството на активни фармацевтични съставки. От съществено значение е да се определят продукти от критично значение за общественото здраве, за които ЕС не разполага с достатъчен капацитет за производство. За тази цел Комисията създаде следната инициатива: Структуриран диалог за сигурността на доставките на лекарства Както бе обявено във фармацевтичната стратегия за Европа, Европейската комисия започна структуриран диалог със съответните публични и частни участници във фармацевтичната верига на доставки с цел:Първо, по-добро разбиране на уязвимите места и потенциалните зависимости и Второ, предприемане на мерки за укрепване на устойчивостта на фармацевтичните вериги на доставка и гарантиране на сигурността на доставките на лекарства за пациентите в ЕС.
Акумулаторните батерии са от ключово значение за екологичната и цифрова трансформация на ЕС. Те са от съществено значение за постигането на амбицията на Европейския зелен пакт за постигане до 2050 г. на неутралност на Съюза по отношение на климата. Батериите също така помагат на предприятията да станат световни лидери в областта на чистите продукти и технологии. Акумулаторните батерии са особено важни за производството на електрически превозни средства. Те се използват все по-често за съхраняване на енергия и за други промишлени приложения, като например при машини, електрически инструменти или електрокари.
Какво може да направи ЕС?Като взе предвид значението на литиевойонните батерии, Комисията прие стратегически план за действие за развитие на европейска верига за създаване на стойност. В тази връзка през последните години бяха мобилизирани мащабни публични и частни инвестиции чрез следните инициативи:Европейски алианс за акумулаторните батерииЕвропейският алианс за акумулаторните батерии, създаден през 2017 г., подкрепя развитието на новаторска, конкурентоспособна и устойчива верига за създаване на стойност в сектора на акумулаторните батерии в Европа. По-конкретно, алиансът помага за справяне с липсата на капацитет за производство на батерии в ЕС. Очакваните резултати са:Изграждане на най-малко 15 гигафабрики в ЕС до 2025 г.Доставка на акумулаторни клетки за захранване на 6 милиона електрически автомобили (360 GWh) до 2025 г.Европа може да стане вторият по големина производител на литиевойонни клетки до 2024 г. Нашият дял в световния производствен капацитет може да нарасне до 14,7 % през 2024 г. и до 16,6 % през 2029 г. в сравнение с 5,9 % през 2019 г.
Водородът, получен с нисковъглеродни емисии или от възобновяеми източници, ще бъде от ключово значение за справяне с критичните предизвикателства, свързани с декарбонизацията и конкурентоспособността на промишлеността на ЕС. ЕС е лидер по отношение на няколко чисти водородни технологии, като половината от производителите на електролизьори са от Европа. Въпреки това Съюзът зависи от вноса на суровини за ключови компоненти, както и от доставките на възобновяема енергия.
Какво може да направи ЕС?Европейски алианс за чист водород: Комисията създаде Европейския алианс за чист водород, както бе обявено в промишлената стратегия от март 2020 г. В момента се изготвя списък от проекти и инвестиции за изпълнение на стратегията на ЕС за водорода.Финансиране от ЕС Няколко програми могат да допринесат за развитието на верига за създаване на стойност в областта на водорода, като например бъдещото партньорство за чист водород в рамките на „Хоризонт Европа“, Фондът за иновации, Механизмът за свързване на Европа, Европейският фонд за регионално развитие и Фондът за справедлив преход.ВПОИ В момента се провеждат дискусии с участието на няколко държави членки относно разработването на един или повече потенциални ВПОИ.Сътрудничество с трети държави Глобалното сътрудничество в областта на научноизследователската и развойната дейност, стандартите и определенията за чист водород ще бъдат от съществено значение за възникването на световен пазар на водород.Зависимости В момента се предприемат действия по плана за действие за суровините и в рамките на Европейския алианс за суровините с цел ограничаване на зависимостите по отношение на горивните клетки и електролизьорите.
Полупроводниците са в основата на интелигентните устройства и услуги, които използваме всеки ден. Те позволяват на важни отрасли да създават иновации и да се конкурират в световен мащаб, за да може Европа да проектира и произвежда най-мощните процесори. В същото време ограниченият производствен капацитет, високите разходи за навлизане на пазара и липсата на еднакви условия на конкуренция застрашават способността на ЕС да се възползва изцяло от възможностите на цифровата трансформация.
Какво може да направи ЕС?Укрепване на сектора на технологиите Съвместните европейски действия и инициативи трябва да се съсредоточат върху изграждането на капацитет по отношение на процесорите и полупроводниковите технологии, който е от решаващо значение за мощната и енергийно ефективна обработка на данни, комуникациите, инфраструктурата и множеството приложения на изкуствения интелект.Съвместни европейски усилия През декември 2020 г. голям брой държави от ЕС се споразумяха в съвместна декларация да работят заедно за укрепване на този сектор и разширяване на промишленото присъствие по цялата верига на доставки.Алианс за процесори и полупроводникови технологии Комисията подготвя създаването на този алианс с цел обединяване на усилията на широк кръг заинтересовани страни. Алиансът ще спомогне за постигането на ключови цели на политиката на ЕС в областта на микроелектрониката.Механизъм за възстановяване и устойчивост Полупроводниците са сред областите, определени за инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. 20 % от средствата по европейските планове за възстановяване и устойчивост следва да бъдат насочени към цифровия преход.Регулаторна уредба Придобиването на дружества, които са получили финансова подкрепа от ЕС и държавите членки, оказа въздействие върху сектора. В регламента на ЕС за скрининг на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) се предвижда възможност за оценка на рисковете от чуждестранни инвестиции за сигурността и обществения ред. В новопредложен регламент относно чуждестранните субсидии се предлага нов инструмент за оценка на нарушенията на еднаквите условия на конкуренция на единния пазар, които тези субсидии могат да предизвикат.Устойчивост на веригата на доставки Съгласуването на политиките за промишлеността, научните изследвания и търговията може да улесни процеса на диверсификация към алтернативни източници на доставки и да укрепи съществуващите вериги на доставки чрез партньорство и сътрудничество със световни партньори.
Данните се превръщат в стратегически актив за всяка организация. Технологиите за изчисления в облак позволяват функционирането на технологии като изкуствения интелект, интернет на предметите и 5G/6G. Те са стратегическа базова технология от решаващо значение за екологичното и цифровото бъдеще на публичния сектор и промишлеността на ЕС. През следващото десетилетие Европа има уникална пазарна възможност да укрепи своите технологии за обработка на данни, като се възползва от предстоящите промени, по-специално по отношение на периферните изчисления.
Какво може да направи ЕС?Нов алианс за промишлени данни и облачни и периферни изчисления Комисията подготвя създаването на този алианс, за да обедини широк кръг от заинтересовани страни и да помогне за укрепването на промишлената позиция на Европа в тази област на световния пазар. По-специално ще се обърне внимание на тенденцията към увеличаване на разпределението и децентрализацията на капацитета за обработка на данни и на необходимостта от създаване на федерирана и независима от доставчика облачна екосистема.Инвестиции на ЕС в европейско облачно федериране Амбицията ни е да инвестираме съвместно в европейски пространства на данни и европейско облачно федериране през периода 2021—2027 г. Инвестициите на ЕС ще бъдат насочвани чрез програма „Цифрова Европа“, Механизма за свързване на Европа 2 и програма „Хоризонт Европа“.Частни и национални съвместни инвестиции През октомври 2020 г. всички държави членки подписаха съвместна декларация и се споразумяха да работят заедно за модернизиране на съществуващия капацитет, оформяне на следващото поколение услуги за изчисления в облак и стимулиране на внедряването им в целия ЕС. Механизмът за възстановяване и устойчивост (като част от NextGenerationEU) ще бъде важен способ за насочване на инвестициите на държавите членки. Важен проект от общоевропейски интерес (ВПОИ) Няколко държави членки започнаха процес за съвместно изготвяне на възможен ВПОИ, съсредоточен върху инфраструктурата и услугите за облачни и периферни изчисления от следващо поколение.
