Годишен обзор на растежа
Какво представлява годишният обзор на растежа?
Годишният обзор на растежа (ГОР) е основният инструмент на Комисията за определяне на икономическите и социалните приоритети на ЕС за следващата година. В него се прави анализ на европейската икономика и се определят подходящи политически мерки в отговор на установените предизвикателства, за да се стимулират растежът, приобщаването и сближаването в ЕС в съответствие с дългосрочната стратегия на Съюза за растеж. ГОР бележи началото на европейския семестър — годишен цикъл на координация на икономическите политики — и служи като насока за хоризонталните политики по време на специфичната за всяка страна фаза от европейския семестър, която всяко лято завършва с приемането на политически препоръки за отделните държави членки.
Какви са следващите стъпки по отношение на годишния обзор на растежа?
След публикуването му от Комисията, ГОР се обсъжда на равнище ЕС и на национално равнище, включително от социалните партньори. По-специално Съветът и Европейският парламент приемат позиции. Като се вземат предвид тези позиции, на пролетното заседание на Европейския съвет се предоставят насоки за приоритетите във връзка с реформите, които след това трябва да бъдат отразени в програмите и плановете на страните членки.
Какви са следващите стъпки по отношение на европейския семестър?
След публикуването на ГОР Комисията продължава диалога с държавите членки, заинтересованите страни и социалните партньори, за да се постигне общо разбиране за предизвикателствата в държавите членки. Въз основа на този диалог и на по-нататъшна оценка, през февруари Комисията представя годишния си анализ на икономическото и социалното положение в държавите членки, включително във връзка с напредъка при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, отправени през предишни години, и оценка на евентуалните дисбаланси.
Държавите членки имат няколко възможности да се включат в оценката на Комисията, например по време на технически мисии на служители на Комисията в държавите членки, двустранни срещи в Брюксел и политически мисии в държавите членки под ръководството на заместник-председателя Домбровскис.
През април държавите членки изпращат на Комисията своите национални програми за реформи — относно икономическите политики и програми за стабилност или конвергенция — относно бюджетните политики. Комисията ги анализира и през май публикува специфични за всяка държава препоръки — навреме, за да бъдат подкрепени от Европейския съвет преди лятото и да бъдат приети от Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) през юли. След това държавите членки трябва да включат тези политически насоки в своите годишни бюджети, национално законодателство и политически планове.
Доклад за механизма за предупреждение
Какво представлява механизмът за предупреждение?
Докладът за механизма за предупреждение се публикува през ноември в рамките на годишното наблюдение по процедурата при макроикономически дисбаланси, чиято цел е да се установят дисбалансите, които могат да възпрепятстват нормалното функциониране на икономиките на държавите членки или на ЕС като цяло и които заплашват Икономическия и паричен съюз, и да се вземат мерки във връзка с тях.
В доклада за механизма за предупреждение се включва икономически анализ въз основа на показатели, за които е постигната договореност. Докладът за механизма за предупреждение не е механичен процес. Комисията не започва задълбочен преглед само защото стойността на даден показател надхвърля индикативните прагове. Вместо това Комисията взема предвид пълната икономическа картина. Само въз основа на задълбочени прегледи Комисията заключава дали съществуват дисбаланси и евентуално — прекомерни дисбаланси.
Какво е дисбаланс?
В Регламент № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси те са определени като „всяка тенденция, пораждаща макроикономически промени, които оказват или могат потенциално да окажат неблагоприятно въздействие върху правилното функциониране на икономиката на дадена държава членка, на Икономическия и паричен съюз или на Съюза като цяло“. Определението за прекомерни дисбаланси е: „сериозни дисбаланси, които застрашават или рискуват да застрашат правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз“. Тъй като предоставеното в регламента определение е много общо, е необходимо икономическо тълкуване, за да се прецени дали са налице неустойчиви тенденции и слабости, които, ако не бъдат коригирани, могат да навредят на макроикономическата стабилност на самата държава, на еврозоната или на целия ЕС.
На практика тези дисбаланси включват наличие на слабости (например високи равнища на дълга) и неустойчиви тенденции (например прекомерно повишаване на цените на жилищата или на кредитите), които могат да доведат до рязка и значителна корекция с отрицателни последици. Така например наличието на голям и траен дефицит по текущата сметка се счита за дисбаланс, ако съществува риск това да доведе до „внезапно спиране“ на капиталовите потоци и до големи социални разходи. По същия начин наличието на голям и траен излишък по текущата сметка може да показва, че излишъкът от спестявания не се използва ефективно, за да се подкрепят инвестициите в националната икономика.
Какви са следващите стъпки след приемането на доклада за механизма за предупреждение?
След като бъде публикуван от Комисията, докладът за механизма за предупреждение се обсъжда в Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN), в еврогрупата — ако става дума за страни от еврозоната, и в Европейския парламент. Освен това в Европейския съвет се провежда дискусия след публикуването на ГОР и доклада за механизма за предупреждение, за да се постигне съгласие относно основните области на координация на икономическите политики и реформи.
Като взема предвид всички становища, през следващите месеци Комисията изготвя специфични за всяка страна задълбочени прегледи и ги представя през февруари. Това включва диалог със съответните държави членки. Въз основа на задълбочените прегледи Комисията установява дали съществуват дисбаланси или прекомерни дисбаланси и предоставя подходящи препоръки за политиките на всяка държава членка.
Препоръка за еврозоната
Какво е правното основание за препоръката за еврозоната?
Препоръката за еврозоната във връзка с икономическата политика се приема въз основа на членове 136 и 121 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тя представлява препоръка за препоръка на Съвета.
В препоръката за еврозоната се предоставят конкретни съвети за членуващите в нея държави по въпроси, свързани с функционирането на еврозоната като цяло. В нея се отразяват общите приоритети, посочени в работния документ на службите на Комисията, придружаващ препоръката, и в годишния обзор на растежа за ЕС като цяло.
Препоръката за еврозоната обхваща въпроси, отнасящи се до целия паричен съюз, като политики, свързани с коригиране на макроикономически дисбаланси, фискалната позиция на еврозоната и завършването на изграждането на Икономическия и паричен съюз.
Каква е аналитичната основа за препоръката за еврозоната?
Препоръката за еврозоната се подкрепя от солиден икономически анализ на службите на Комисията по основни въпроси, свързани с функционирането на еврозоната. Това е отразено в работния документ на службите на Комисията, който придружава препоръката, както и в други документи, публикувани през икономическия цикъл.
Какви са следващите стъпки във връзка с приемането и изпълнението на препоръката за еврозоната?
Еврогрупата и Съветът обсъждат препоръката за еврозоната преди държавните и правителствените ръководители на страните от ЕС да я подкрепят. Обсъждането на приоритетите на еврозоната, заедно с препоръката за еврозоната и други становища от институциите на ЕС предоставят насоки за националните програми за реформи и програмите за стабилност, подготвяни от държавите членки през април, както и за специфичните за всяка държава препоръки, изготвяни от Комисията през май.
Въз основа на препоръката за еврозоната, оценката на изпълнението на реформите и оставащите предизвикателства, както и на политическите програми на държавите членки, Комисията представя своите проекти за специфични за всяка държава препоръки за следващия цикъл на политиката. Това оставя достатъчно време за по-нататъшен диалог с държавите членки.
Съвместен доклад за заетостта
Какво представлява съвместният доклад за заетостта?
Съвместният доклад за заетостта се изготвя по силата на член 148 от ДФЕС и е основен елемент на икономическото управление в ЕС. В него се прави годишен преглед на основните тенденции в сферата на заетостта и социалната сфера в ЕС като цяло, а също и на реформите, извършвани от държавите членки. Освен това чрез съвместния доклад за заетостта се наблюдават постигнатите от държавите членки резултати във връзка с европейския стълб на социалните права.
Какви са следващите стъпки след публикуването на проекта на съвместен доклад за заетостта?
Проектът се обсъжда в Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила с оглед на окончателното му приемане от Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси през март.
Каква е методологията за даване на определена оценка на дадена държава членка по някой показател от набора от социални показатели?
Наборът от социални показатели служи като референтна рамка за проследяване на социалния напредък по трите измерения на стълба: равни възможности и достъп до трудовия пазар, динамични трудови пазари и справедливи условия на труд, както и публично подпомагане / социална закрила и приобщаване. За измерване на социалния напредък са избрани 12 области, свързани с някое от трите посочени по-горе измерения. Чрез набора от показатели се измерват резултатите на държавите членки по отношение на средните стойности за ЕС и еврозоната. Всяка оценка отразява равнището за определен индикатор, като в същото време се вземат предвид дългосрочните тенденции.