План за възстановяване и устойчивост на България

След безпрецедентната криза, предизвикана от пандемията, планът на България за възстановяване и устойчивост отговаря на спешната необходимост от насърчаване на стабилно възстановяване и подготвяне на бъдещето на България. Реформите и инвестициите в плана ще помогнат на България да стане по-устойчива, издръжлива и по-добре подготвена за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход. Предвид тази цел планът се състои от 56 инвестиции и 47 реформи. Те ще бъдат подкрепени с 6,27 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства. 58,9 % от плана ще подкрепят целите в областта на климата, а 25,8 % от плана ще насърчат цифровия преход.

Преобразяващото въздействие на плана на България е резултат от силна комбинация от реформи и инвестиции, насочени към преодоляване на специфичните предизвикателства пред България. Реформите са насочени към преодоляване на пречките пред трайния и устойчив растеж, а инвестициите — към справяне с общите европейски предизвикателства чрез присъединяване към екологичния и цифровия преход, укрепване на икономическата и социалната устойчивост и сближаването на единния пазар. По-специално планът на България ще ускори декарбонизацията на енергийния сектор, ще насърчи широкомащабното внедряване на цифрова инфраструктура, включително в селските райони, и ще подкрепи инвестициите за подобряване на бизнес средата, образованието и уменията, научните изследвания и иновациите, социалната закрила и здравеопазването. Всички реформи и инвестиции трябва да бъдат осъществени в кратки срокове, тъй като в Регламента относно Механизма за възстановяване и устойчивост се предвижда те да бъдат завършени до август 2026 г.

Планът ще насърчи икономическия растеж и ще създаде работни места. Той ще повиши брутния вътрешен продукт на България с 1,9 % до 3 % до 2026 г. Този стимул за икономиката ще доведе до създаването на работни места за 36 000 граждани. България ще се възползва значително от плановете за възстановяване и устойчивост на други държави членки, например чрез износ. Тези странични ефекти възлизат на 0,6 процентни пункта от брутния вътрешен продукт през 2026 г. Това показва добавената стойност на съвместните и координирани действия на европейско равнище.

При изготвянето на плана българските органи се консултираха с национални и регионални социални партньори и заинтересовани страни, като същевременно провеждаха тесен диалог с Комисията преди официалното представяне на плана на 15 октомври 2021 г. На 7 април 2022 г. Комисията даде зелена светлина на плана. По този повод председателят Фон дер Лайен символично предаде оценката на Комисията на министър-председателя Кирил Петков по време на посещението си в София. Планът на свой ред беше приет от Съвета на 4 май 2022 г., което даде възможност за неговото изпълнение и финансиране.

Екологичен преход

В областта на климата и околната среда България е изправена пред предизвикателства, свързани с декарбонизацията на енергийния сектор, насърчаването на чисто и ефективно производство и използване на енергия и ресурси, подобряването на енергийната ефективност на сградния фонд, повишаването на устойчивостта на транспортния сектор и гарантирането на опазването и възстановяването на екосистемите.

Основни мерки за екологичния преход

Планът на България за възстановяване и устойчивост подкрепя екологичния преход чрез амбициозни реформи, включително приемането на ясна рамка за постепенното премахване на въглищата и обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове от производството на електроенергия с 40% до 2025 г.; ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници; либерализация на пазара на електроенергия на едро и дребно, реформи в управлението, както и премахване на финансовите и регулаторните пречки пред инвестициите в енергийна ефективност. В плана се предвиждат инвестиции в размер на 1,7 млрд. евро във възобновяеми енергийни източници, капацитет за съхранение на електроенергия и междусистемни връзки и над 1 млрд. евро за саниране на сградния фонд с цел повишаване на енергийната ефективност. В областта на транспорта планът включва значителни средства (666 милиона евро) за мерки за декарбонизация, като например въвеждането на нов електрически подвижен състав за крайградския и междурегионалния железопътен транспорт; изграждане на нов участък от софийското метро; пилотна схема за устойчива градска мобилност, включваща закупуване на превозни средства с нулеви емисии за обществения транспорт и инфраструктура за зарядни станции. Специалните мерки в областта на биологичното разнообразие имат за цел опазване и възстановяване на екосистемите и естествените местообитания и видове (48 милиона евро).

Пример за проект: Обновяване на частни и обществени сгради

Планът съдържа всеобхватна национална схема за подпомагане на санирането за енергийна ефективност на жилищни, обществени и търговски сгради. Инвестицията в размер на 924 млн. евро ще доведе до саниране на най-малко 3,6 млн. m² в жилищни сгради, най-малко 1,4 млн. m² в нежилищни обществени сгради и 866 нежилищни сгради в производството, търговията и услугите, както и в туристическия сектор. Проектът ще спомогне за постигане на най-малко 30 % икономии на първична енергия, ограничаване на разхищението на енергия, по-ниски въглеродни емисии, като същевременно ще гарантира положителни социални, здравни и екологични последици.

Цифров преход

Цифровите предизвикателства пред България са свързани с недостатъчната свързаност чрез мрежи с много голям капацитет, слабото предлагане и внедряване на цифрови обществени услуги, ниското равнище на цифрови умения и ограниченото ползване на цифровите технологии от предприятията.

Основни мерки за цифровия преход

Планът на България за възстановяване и устойчивост подкрепя цифровия преход с реформи и инвестиции, насочени към увеличаване на покритието на мрежите с много голям капацитет в цялата страна, включително в селските и слабо населените райони (270 милиона евро); подобряване на цифровите умения (319 милиона евро); подобряване на цифровизацията на публичната администрация и предоставянето на цифрови обществени услуги в ключови области като правосъдието, пощенските услуги, здравеопазването, заетостта и социалната закрила (297 милиона евро); подкрепа за цифровизацията на предприятията (15,7 милиона евро), както и на транспортния (202,6 милиона евро) и енергийния сектор (75,7 милиона евро).

Пример за проект: Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура

България планира да инвестира значително (270 милиона евро) в широкото разпространение на мрежи с много голям капацитет (ММГК) в цялата страна. Проектът ще има за цел да модернизира и разшири покритието на държавната мрежа, така че да обхване всички общински центрове, и да осигури покритие с ММГК в райони, където е малко вероятно тази инфраструктура да бъде разработена скоро поради липсата на пазарен интерес („бели райони“). Това ще допринесе за намаляване на разделението между градските и селските райони и за създаване на предпоставки за равен достъп до високоскоростни услуги за свързаност за всички граждани.

Икономическа и социална устойчивост

Сред основните макроикономически предизвикателства пред българската икономика са подобряването на качеството на институциите и борбата с корупцията; справяне с недостига на работна ръка и умения, както и с несъответствието между търсените и предлаганите умения спрямо нуждите на пазара на труда; подобряване на качеството, приобщаването и съответствието на образованието и обучението с нуждите на пазара на труда; подобряване на достъпа до интегрирани услуги по заетостта и социални услуги и по-ефективно подпомагане на минималните доходи; укрепване на устойчивостта, достъпността и капацитета на здравната система.

Ключови мерки за укрепване на икономическата и социалната устойчивост

Планът укрепва икономическата и социалната устойчивост чрез всеобхватни мерки за борба с корупцията, включително реформи за гарантиране на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор, укрепване на институциите за борба с корупцията и повишаване на прозрачността и конкуренцията в областта на обществените поръчки; подкрепа за електронното правосъдие; по-добро управление на държавните предприятия (71 милиона евро). В плана също така се предвижда създаването на промишлени паркове (111 милиона евро) и широкомащабна програма за икономическа трансформация в подкрепа на технологичната модернизация на МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, по-специално техния екологичен и цифров преход (801 милиона евро). Съществуват и важни мерки за модернизиране на образованието и засилване на научните изследвания и иновациите (748 милиона евро). Планът има за цел да засили съобразността и обхвата на схемата за минимален доход, да подобри предоставянето на услуги в областта на заетостта и социалните услуги и тяхната интеграция, както и да модернизира дългосрочните грижи с акцент върху хората с увреждания и възрастните хора (440 милиона евро). Достъпът до здравеопазване ще бъде подобрен чрез модернизиране на болниците и медицинските заведения; създаване на система за въздушен транспорт за спешна помощ; изграждане на амбулаторни отделения в отдалечени и недостатъчно обслужвани региони (372 млн. евро).

Пример за проект: Центрове за НТИМ и иновации в образованието

Проектът на стойност 245 милиона евро ще има за цел модернизиране на инструментите за преподаване и подобряване на ученето в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) в българските училища чрез изграждане и/или обновяване на национален и три регионални центъра в областта на НТИМ. Проектът предвижда също така създаването на над 2200 лаборатории в областта на НТИМ в училищата, включително високотехнологични класни стаи, които ще насърчат цифровата грамотност и методите на преподаване на предметите в областта на НТИМ.

Планът е съобразен със съответните специфични за всяка държава предизвикателства и приоритетите, определени в рамките на европейския семестър — годишният цикъл на координация и наблюдение на икономическите политики на ЕС. За подробно обяснение на европейския семестър: Какво представлява европейският семестър | Европейската комисия (europa.eu) прави оценка на плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки в срок от два месеца след представянето им и превръща тяхното съдържание в правно обвързващи актове. Комисията ще представи на Съвета предложение, за чието приемане той ще разполага по правило с четири седмици.