Skip to main content
Лого на Европейската комисия

Движение и пребиваване

Информация за правото на гражданите на ЕС на свободно движение, финансиране и подкрепа.

Право на свободно движение

Всички граждани на ЕС и членовете на техните семейства имат право да се движат и да пребивават свободно в рамките на ЕС. Това основно право е установено в член 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 45 от Хартата на основните права на ЕС.

Условията за упражняване на правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки от граждани на ЕС и членове на техните семейства са определени в Директива 2004/38/ЕО за свободното движение:

  • Гражданите на ЕС могат да живеят в друга държава от Съюза за срок до три месеца без други изисквания освен за притежаване на валидна лична карта или паспорт.
  • За да останат в друга страна от ЕС повече от три месеца, гражданите на Съюза трябва да отговарят на определени условия в зависимост от своя статут (напр. работник, самостоятелно заето лице, студент и др.) и от тях може да бъде поискано да изпълнят определени административни формалности
  • Гражданите на ЕС имат право на постоянно пребиваване в друга държава от Съюза, след като са пребивавали законно там без прекъсване в продължение на пет години. Те могат да отсъстват временно (например поради заболяване, за обучение или поради командироване).
  • Членовете на семействата на граждани на ЕС, които са граждани на ЕС или граждани на трета държава, имат право да придружават или да се присъединяват към граждани на ЕС в друга държава — членка на ЕС. От тях може да бъде поискано да изпълнят определени условия или формалности

Ръководство за свободното движение

Гражданството на ЕС и правото на свободно движение се вземат редовно под внимание в решенията на Съда на Европейския съюз.

Повече информация за свободното движение в ЕС

Допълнителни документи относно Директивата за свободното движение

След приемането на Директивата за свободното движение Комисията публикува следното:

През 2009 г. Комисията публикува Насоки за по-добро транспониране и прилагане на Директива 2004/38/ЕО. Както е посочено в доклада за гражданството на ЕС от 2020 г., понастоящем Комисията преразглежда насоките, за да подобри правната сигурност за гражданите на ЕС, упражняващи правата си на свободно движение, и да гарантира по-ефективно и еднакво прилагане на законодателството в областта на свободното движение в целия ЕС.

За да помогне на националните органи да се борят с потенциалните злоупотреби с правото на свободно движение, през 2014 г. Комисията публикува съобщение, в което разглежда въпроса за предполагаемите фиктивни бракове.

Членове на семействата на граждани на ЕС

Членовете на семействата на граждани на ЕС, които са граждани на ЕС или граждани на трета държава, имат право да придружават или да се присъединяват към граждани на ЕС в друга държава — членка на ЕС. От тях може да бъде поискано да изпълнят определени условия или формалности Следните лица са определени в член 2, параграф 2 от Директивата като „основни“ членове на семейството:

  • съпруга/съпругата;
  • партньор, с когото гражданинът на ЕС е сключил регистрирано съжителство въз основа на законодателството на държава членка, ако законодателството на приемащата държава членка третира регистрираното съжителство като равносилно на брак;
  • преки наследници, които са на възраст под 21 години или които са лица на издръжка, както и такива, които са наследници на съпруга/съпругата или партньора така, както е определен по-горе;
  • преки роднини по възходяща линия на издръжка, както и такива преки роднини на съпруг/съпруга или партньора, така както е определен по-горе.

Пътуване до и пребиваване в друга държава — членка на ЕС

Повече информация по различни въпроси, които могат да възникнат в контекста на пътуването до и пребиваването в друга държава от ЕС, можете да намерите на следните връзки:

Ако смятате, че правото ви на свободно движение е нарушено, най-ефективното средство за защита на вашите права е да подадете жалба до съд на национално равнище. Само националните съдилища могат да ви присъдят обезщетение за понесени вреди. Можете също така да се свържете с местен адвокат, за да ви предостави правни съвети. Освен това, ако срещнете трудности, можете да използвате услугата СОЛВИТ на ЕС, за да получите помощ от вашите национални органи.

Регламент относно личните карти и документите за пребиваване

Гражданите на ЕС често използват лични карти, за да упражняват правото си на свободно движение, за да пътуват до други държави членки, както и за да удостоверяват самоличността си в ежедневни ситуации, като например при контакти с публични органи или с авиокомпании, банки или сектора на здравеопазването. Документите за пребиваване подпомагат гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, които не са граждани на Съюза, когато упражняват правото си на свободно движение, а също и когато трябва да докажат своето пребиваване в държава от ЕС.

С цел да се помогне на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства да упражняват правото си на свободно движение, както и да се допринесе за борбата срещу използването на фалшиви документи и фалшива самоличност, беше приет Регламент № 2019/1157 относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на ЕС и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства. С регламента бяха въведени минимални общи защитни стандарти, които правят личните карти и документите за пребиваване по-сигурни и по-надеждни, за да се улесни правото на свободно движение.

От август 2021 г. от държавите членки се изисква да издават лични карти и документи за пребиваване във формат, който отговаря на изискванията, определени в регламента. Съществуващите лични карти, които не отговарят на новите стандарти, ще трябва да бъдат заменени в срок от пет или десет години в зависимост от тяхното ниво на сигурност. Защитните елементи на личните карти бяха уеднаквени с тези на паспортите, което значи, че и двата вида документи за пътуване имат безконтактен чип с висока степен на сигурност, със снимка и пръстови отпечатъци на притежателя.

Регламентът не задължава държавите от ЕС да издават лични карти. Освен това държавите членки ще продължат да решават дали да притежаването на лични карти да бъде доброволно или задължително. Държавите членки могат също да запазят националните характеристики на издаваните от тях лични карти и своите услуги за електронно управление. Всички нови лични карти обаче трябва да отговарят на новите стандарти за сигурност и ще носят флаг на ЕС с двубуквения код на държавата членка, издала картата.

Какво ще се промени с новите правила относно личните карти? - Информационен документ

Списъкът на компетентните органи с достъп до биометричните данни, както е посочено в член 11, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2019/1157, може да бъде намерен тук.

Цифровият COVID сертификат на ЕС и ограниченията за пътуване във връзка с пандемията от COVID-19

На 14 юни 2021 г. Европейският парламент и Съветът приеха Регламента за цифровия COVID сертификат на ЕС. Определеният с регламента цифров COVID сертификат на ЕС предоставя доказателство за ваксинация, направен тест или преболедуване и има правна валидност в целия ЕС.Регламентът е в сила до 30 юни 2023 г.

От 1 юли 2021 г.:

  • Всеки гражданин на ЕС има право да получи Цифров COVID сертификат на ЕС, който доказва, че е ваксиниран, има отрицателен тест за заразяване със SARS-CoV-2 или е преболедувал COVID-19 след положителен тест.
  • Гражданите на държави извън ЕС, които престояват или пребивават законно в държави членки и имат право да пътуват в рамките на ЕС, също имат право да получат такъв сертификат.

Ако дадена държава членка приема доказателство за ваксинация, направен тест или преболедуване, за да отмени определени ограничения на пътуване до нейна територия, тя е длъжна да приеме цифровите COVID сертификати на ЕС, издадени от други държави членки, при същите условия.

В отделна препоръка на Съвета се разглежда въпросът за облекчаване на ограниченията на свободното движение в ЕС по време на пандемията от COVID-19 и за тяхното премахване.

Тъй като обаче препоръката е необвързваща, всяка държава членка има известна свобода на преценка как да я прилага. Ето защо, при все че всяка държава членка трябва да приема сертификата като валидно доказателство, има известни различия по отношение на последиците за притежателите.

В този контекст много хора задават на Комисията въпроси относно цифровия COVID сертификат на ЕС, ограниченията за пътуване, свързани с пандемията, и други въпроси по темата. За тази цел Комисията състави често задавани въпроси,за да отговори на най-често повдиганите въпроси. Често задаваните въпроси се актуализират редовно въз основа на получените въпроси.