(1)

Оказването на помощ на лица, открити в бедстващо положение в морето, е правно задължение на държавите членки, установено в международното обичайно и договорно право, по-специално в Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море (SOLAS, 1974 г.), Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS, 1979 г.) и Международната конвенция за търсене и спасяване по море (Конвенцията SAR, 1979 г.), както и в правото на Съюза. Европейският съюз е договаряща страна по UNCLOS.

(2)

От 2014 г. насам хиляди хора се опитват да прекосят Средиземно море, за да достигнат Европа, което налага многостранен отговор от страна на Европейския съюз и неговите държави членки с цел предотвратяване на човешки жертви, подобряване управлението на миграцията, справяне с първопричините за незаконната миграция и разбиване на организираните престъпни групи на контрабандистите на мигранти и трафикантите на хора.

(3)

Въпреки че през последните две години незаконната миграция към ЕС намаля и по-малко хора изгубиха живота си в морето, рискованата употреба на малки, негодни за плаване по море съдове в Средиземно море остава елемент от миграционната ситуация, който продължава да подхранва организираната престъпност и да води до недопустими смъртни случаи. Според Международната организация по миграция смъртните случаи в Средиземно море за 2020 г. до момента са над 500, като през 2019 г. те са били над 1 880, а от 2014 г. насам общият им брой надхвърля 20 300, което прави централносредиземноморския маршрут към Европа най-смъртоносният в световен мащаб.

(4)

От 2015 г. насам капацитетът, координацията и ефективността при издирването и спасяването в Средиземноморието бяха значително засилени в отговор на миграционната криза, в това число чрез значителен принос от крайбрежните държави и засилено участие на частни и търговски плавателни съдове. ЕС и държавите членки увеличиха капацитета си в Средиземноморието, включително чрез национални операции и операции, ръководени от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), като Themis (с предишно наименование Triton), Poseidon и Indalo, както и с проведената по-рано военноморска операция на ЕС EUNAVFOR MED Sophia, които помогнаха за спасяването на над 600 000 души в морето от 2015 г. насам.

(5)

В този контекст няколко неправителствени организации (НПО) също експлоатират частни плавателни съдове, предимно в района на Централното Средиземноморие, като допринасят значително за спасяването на хора в морето, които след това се довеждат до територията на ЕС за безопасно сваляне на брега. Както вече беше подчертано в Плана за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2015—2020 г.) и допълнително пояснено в Насоките на Комисията за Пакета относно подпомагащите лица (C(2020) 6470), е необходимо да се избегне криминализирането на лицата, които предоставят хуманитарна помощ на бедстващи в морето, като същевременно се гарантира, че са налице подходящи наказателноправни санкции срещу извършващите контрабанда на мигранти.

(6)

В своята резолюция от 18 април 2018 г. относно напредъка по глобалните пактове на ООН за безопасна, организирана и законна миграция и относно бежанците (2018/2642(RSP) Европейският парламент призова за по-голям капацитет за търсене и спасяване на хора в беда, за разгръщане на по-голям капацитет от всички държави и за признаване на подкрепата, предоставена от частни лица и НПО при провеждането на спасителни операции в морето и на сушата.

(7)

Операциите по търсене и спасяване в спешни ситуации изискват координация и бързо сваляне на брега на безопасно място, както и зачитане на основните права на спасените лица в съответствие със задълженията, произтичащи от Хартата на основните права на ЕС, включително принципа на забрана за връщане, както и с обичайното и договорното международно право в областите на правата на човека и морското право, включително Насоките относно третирането на хора, спасени в морето, на Комитета по морска безопасност (MSC) към Международната морска организация (ММО).

(8)

През последните години в европейския морски контекст се появи нова форма на операции по търсене и спасяване, при която управлявани от НПО плавателни съдове в Централно Средиземно море извършваха като преобладаваща дейност операции по търсене и спасяване, които те провеждаха под координацията на националните центрове за координация на морските спасителни дейности или по своя собствена инициатива. В много случаи въпросните плавателни съдове извършваха последователни спасителни операции, преди да свалят спасените лица на безопасно място на сушата.

(9)

Контрабандата на мигранти по море е престъпление, което може да застраши човешки животи и се наказва съгласно както европейското, така и международното право. Европейският съюз и неговите държави членки са договарящи страни по Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност (UNTOC) и протоколите към нея, включително Протокола срещу незаконния трафик на мигранти по суша, море и въздух, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност. В този контекст е от съществено значение да се избегне ситуация, при която мрежи за контрабанда на мигранти или трафик на хора, включително престъпни организации, извършващи трафик на хора или занимаващи се с форми на експлоатация, сравнявани с робство, се възползват от операции по спасяване, провеждани от частни плавателни съдове в Средиземно море.

(10)

Припомня се, че Конвенцията за търсене и спасяване задължава договарящите се страни да участват в провежданите операции по търсене и спасяване и да предприемат незабавни мерки, за да гарантират оказване на необходимата помощ на всяко лице, което търпи или вероятно търпи бедствие в морето; съответните страни следва да осъществяват координация сътрудничество, така че получилите помощ да бъдат сваляни на брега от оказващия помощ кораб и да бъдат отвеждани на безопасно място веднага щом е практически възможно. В съответствие с Насоките на ММО относно третирането на хора, спасени в морето, при избора на безопасно място за сваляне на брега следва да се вземат предвид редица важни фактори и конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Наред с другото, в случая на търсещи убежище лица и бежанци, спасени в морето, следва да се вземе предвид необходимостта да се избягва сваляне на брега на територии, където животът и свободите на лицата, изразяващи основателни опасения от преследване, биха били застрашени. Освен това в Насоките на ММО се изисква от компетентните държавни органи да положат всички усилия за ускоряване на процедурите за сваляне от кораба на оцелелите лица, като същевременно се подчертава, че в някои случаи необходимата координация може да доведе до неизбежни забавяния.

(11)

Редовното присъствие на плавателни съдове на НПО, извършващи дейности по търсене и спасяване в Средиземно море, води до специфични оперативни нужди от засилена координация и сътрудничество между плавателните съдове, превозващи спасени лица, и националните органи и засяга държавите членки по различни начини: някои държави координират операциите по издирване и спасяване; някои приемат спасените лица, които биват свалени на брега на тяхна територия; в някои са законно установени неправителствените организации; а в други използваните при дейностите по търсене и спасяване плавателни съдове са получили знамето си.

(12)

Частните плавателни съдове, извършващи спасителни операции в Средиземноморието, участват в сложни и често многократни операции по търсене и спасяване, които могат да са свързани с голям брой хора спрямо капацитета на плавателния съд и да засягат широк кръг от участници — от спасяването до свалянето на брега. Следователно е въпрос на обществения ред, включително безопасността, тези плавателни съдове да бъдат подходящо регистрирани и надлежно оборудвани, за да отговарят на съответните изисквания за безопасността и здравето, свързани с тази дейност, така че да не представляват опасност за екипажа или спасените лица. Тези дейности трябва да се осъществяват в координирана рамка — чрез засилено сътрудничество и координация между частните субекти, експлоатиращи плавателни съдове, и националните органи.

(13)

Продължаващото сваляне на брега на спасени хора в крайбрежните държави членки има преки последици за техните системи за управление на миграцията и излага на по-голям и непосредствен натиск техните системи за миграция и убежище, включително техния капацитет за приемане и разглеждане на случаите.

(14)

В допълнение към други инициативи, на 4 юли 2017 г. Комисията прие „План за действие относно мерки в подкрепа на Италия, за отслабване на натиска по маршрута през Централното Средиземноморие и за увеличаване на солидарността“, който включваше разработването от Италия на кодекс за поведение за НПО, извършващи дейности по търсене и спасяване в Средиземноморието, в консултация с Комисията и въз основа на диалог с НПО.

(15)

Отвъд положените до момента усилия за координация, включително в рамките на форума за взаимна осведоменост и избягване на конфликти в Средиземноморието (SHADE MED), създаден от военноморската операция на ЕС Sophia, продължава да е необходимо да се разгледат конкретните особености на възникналата в Средиземноморието през последните години практика за търсене и спасяване, като бъде създадена по-структурирана, надеждна и устойчива рамка в съответствие с компетентността на ЕС и съответните международни стандарти. Тази рамка следва да заложи конкретни правила за солидарност между държавите членки и да отговори на необходимостта от засилено сътрудничество, по-специално между държавите членки на знамето и крайбрежните държави членки. Необходимо е също сътрудничество с частните субекти, които притежават или експлоатират плавателни съдове с цел извършване на дейности по търсене и спасяване и довеждане на спасените лица на територията на ЕС; тази рамка следва също така да има за цел да осигури подходяща информация относно дейността и административната структура на тези субекти, в съответствие с принципа на пропорционалност и Хартата на основните права на ЕС, както и да засили безопасността, в съответствие с приложимото международно законодателство в интерес на всички намиращи се на борда лица.

(16)

Комисията ще създаде интердисциплинарна контактна група, в чиито рамки държавите членки да могат да си сътрудничат и да координират дейностите си с цел изпълнение на настоящата препоръка. Групата ще изготви преглед на националните правила и практики, ще набележи извлечените поуки, ще направи оценка на възможността за създаване на подобрени средства за сътрудничество между държавите на знамето и крайбрежните държави по отношение на техните задачи и отговорности и ще разработи най-добри практики, които да отразяват потребностите, произтичащи от развилите се през последните години операции по търсене и спасяване. Тя ще осъществява редовни връзки със съответните заинтересовани страни, включително агенциите на ЕС, по-специално Frontex, и когато е целесъобразно, неправителствени организации, извършващи дейности по издирване и спасяване в Средиземноморието, представители на академичните среди и международни организации, като ММО, с цел обмен на знания и поддържане на съгласуваност на дейностите с международната правна и оперативна рамка. Държавите членки следва да предоставят на Комисията цялата информация, имаща отношение към изпълнението на настоящата препоръка. Контактната група ще следи изпълнението на препоръката и веднъж годишно ще изготвя доклад до Комисията.

(17)

Когато е целесъобразно, Комисията ще вземе под внимание работата на контактната група и изпълнението на настоящата препоръка при изготвянето на Европейската стратегия за управление на убежището и миграцията и на годишните доклади за управлението на миграцията, предвидени в Регламента относно управлението на убежището и миграцията. Въз основа на това при необходимост Комисията също така ще оценява и препоръчва бъдещи инициативи.

(18)

Настоящата препоръка не засяга задълженията за сътрудничество, нито други задължения, произтичащи от приложимото международно право и право на Съюза,

1.

По-конкретно, държавите членки на знамето и крайбрежните държави членки следва редовно и своевременно да обменят информация относно плавателните съдове, участващи в конкретни спасителни операции, и субектите, които ги експлоатират или притежават, в съответствие с международното право и правото на Съюза, включително Хартата на основните права на ЕС и защитата на личните данни.

2.

3.