ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 14.7.2021

COM(2021) 560 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ EMPTY

Стратегически план за внедряване, очертаващ набор от допълнителни действия в подкрепа на бързото разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива

1    Въведение

Стратегията на Европейската комисия за устойчива и интелигентна мобилност 1 полага основите за това как може да бъде постигнат екологичната и цифрова трансформация на транспортната система на ЕС, която да стане по-устойчива на бъдещи кризи. Както е посочено в Европейския зелен пакт 2 , до 2050 г. в съответствие с изискването за постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС до 2050 г. следва да бъде налице намаляване на емисиите на парникови газове в транспортния сектор с 90 %. Ето защо със Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност предприемането на незабавни мерки за стимулиране на навлизането на превозни средства с нулеви и ниски емисии, възобновяеми и нисковъглеродни горива и свързаната с тях инфраструктура за всички видове транспорт се превръща в ключов приоритет. В този контекст е абсолютно задължително да не бъдат изоставени нито един регион или територия на ЕС, както и да бъдат съответно преодолени регионалните различия при разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива, по-специално в по-слабо развитите региони или регионите със специфични нужди и обстоятелства 3 .

Стимулирането на навлизането на възобновяеми и нисковъглеродни горива трябва да върви ръка за ръка със създаването на широкообхватна мрежа от инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво, за да се реализира пълният потенциал за широко навлизане на превозни средства с ниски и нулеви емисии при всички видове транспорт. Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност подкрепя амбицията, определена от водещата инициатива на ЕС „Зареждане и презареждане“ в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост 4 , като целта е до 2025 г. да бъдат изградени най -малко един милион от трите милиона публично достъпни зарядни точки и петстотин от общо хиляда водородни станции, необходими до 2030 г. В стратегията е отбелязана и амбицията да бъдат подкрепени пристанищата и летищата в прехода им към мултимодални транспортни възли за мобилност с нулеви и ниски емисии и да бъде насърчено използването на възобновяеми и нисковъглеродни горива.

Предложението на Комисията за нов регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива е ключова политическа инициатива за постигане на амбицията, заложена в Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност. Настоящият план се публикува заедно със законодателното предложение и очертава набор от допълнителни действия в подкрепа на бързото внедряване на инфраструктура за алтернативни горива.

Внедряването наистина може да се ускори чрез подобряване на процедурите за планиране и издаване на разрешителни, предоставяне на целева публична подкрепа и бързо разрешаване на съществуващите технически въпроси, които разколебават инвестициите. Комисията предостави целенасочена финансова подкрепа от бюджета на ЕС за внедряването на тази инфраструктура. Напредъкът в прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост следва значително да спомогне за развитието на пазара, като същевременно допринесе и за възстановяването след кризата с COVID-19. Ефективното планиране и издаването на разрешителни също ще бъде фактор както на национално, така и на местно равнище. С настоящото съобщение се призовава за по-добро сътрудничество между националните и местните органи и множеството заинтересовани страни с цел бързо разпространение на добрите практики в целия ЕС. Комисията вече оказва подкрепа в съвместната работа, като при изготвянето на настоящия план използва експертния опит, предоставен от Форума за устойчиво развит транспорт 5 , който обединява ключови участници на пазара от публичния и частния сектор.

2    Каква е днешната ситуация?

В доклада на Комисията относно прилагането на Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива е предоставена цялостна оценка на актуалното състояние на внедряването на инфраструктура за алтернативни горива в ЕС 6 . В него се посочва, че развитието на пазарите варира значително в зависимост от вида транспорт. Въпреки че някои държави членки са повишили своята амбиция, в ЕС все още липсва широкообхватна мрежа от лесна за използване инфраструктура с пълно покритие за всички видове транспорт. В неотдавнашния си специален доклад 7 относно инфраструктурата за зареждане на електрически превозни средства Европейската сметна палата също подчерта значителните различия между държавите членки по отношение на разгръщането на инфраструктура за зареждане и ги призова да засилят действията си.

В сектора на автомобилния транспорт при електрическите превозни средства вече има съществена пазарна динамика. През 2020 г. регистрациите на нови електрически превозни средства на много пазари в ЕС се увеличиха в резултат на растящата наличност на модели, разширената поддръжка и изискването към производителите да спазват стандартите за емисиите на CO2 от леките автомобили и микробусите. В края на 2020 г. в държавите членки има 2,24 милиона електрически превозни средства, задвижвани с акумулаторни батерии, и хибридни електрически превозни средства с възможност за включване към електрическата мрежа. Автобусите и камионите представляват съответно 0,3 % и 0,03 % от общия парк от електрически превозни средства 8 . Навлизането на превозни средства обаче остава силно концентрирано на няколко пазара. На равнището на отделните държави членки планът и целевият дял, който трябва да бъде постигнат до 2030 г., варира от под 1 % до над 40 % от общия автомобилен парк. 9

Подобно на навлизането на електрически превозни средства, разгръщането на публично достъпна инфраструктура за зареждане с електроенергия също е силно концентрирано. До края на 2020 г. публично достъпните зарядни точки в държавите членки са над 226 000, от които 89 % са зарядни точки с нормална мощност (от и под 22 kW), а 11 % — зарядни точки с голяма мощност (над 22 kW) 10 . Три държави членки обаче споделят 70 % от тази инфраструктура : Нидерландия, Франция и Германия 11 . В някои държави членки равнището на амбиция се е увеличило, но в рамките на ЕС планираното внедряване на инфраструктура продължава да варира значително.

При превозните средства със СПГ (сгъстен природен газ) — една достигнала зрялост технология, през следващите години не се очаква настоящият парк от 1,2 милиона превозни средства да нарасне значително. 12 Съществуващата инфраструктура, обхващаща през 2020 г. 3642 точки за презареждане с гориво 13 , изглежда достатъчно голяма, за да отговори на бъдещото търсене. Същото се отнася и за настоящата инфраструктура за ВПГ (втечнен нефтен газ): До 2030 г. държавите членки не очакват значително увеличение на настоящия парк 14 През 2020 г. в ЕС има около 332 точки за презареждане с ВПГ (втечнен природен газ), които обслужват основните транспортни коридори от трансевропейската транспортна мрежа, и парк от не повече от 6000 камиона, работещи с ВПГ. 15 Въпреки че все още съществуват някои празнини, инфраструктурата за презареждане с гориво вече осигурява по-добра мрежова свързаност. Остава предизвикателството за декарбонизиране на природния газ.

Превозните средства, задвижвани с водород, продължават да бъдат пазарна ниша поради все още високите разходи за превозни средства и гориво и недостатъчната обща ефективност на превозните средства 16 . Въпреки че някои държави членки са определили високо равнище на амбиция за внедряване, много от тях не разполагат със стратегия за внедряване. През 2020 г. са били в експлоатация 125 водородни станции, силно концентрирани в няколко държави членки, и общ парк от приблизително 2000 превозни средства. 17 Някои производители съобщиха за серийно производство на камиони с уредби с водородни горивни елементи през втората половина на настоящото десетилетие.

Само няколко държави членки разполагат със специална инфраструктура за биогорива (е85, ED95), използвана при превозни средства, работещи с два вида гориво. Броят на регистрациите на такива превозни средства остава стабилен и на много ниско равнище. 18

По отношение на водния транспорт са налице ограничени данни относно навлизането на биогорива, плавателни съдове, използващи алтернативно гориво, и намиращи се на брега електрозахранващи системи 19 за кораби на котвена стоянка. 20 . През 2019 г. общият брой на действащите и договорените кораби с ВПГ в световен мащаб е около 300. Само половината от тези кораби са били в експлоатация. Другата половина остават като поръчки. Малък е и броят на електрическите плавателни съдове (включително хибриди) в експлоатация в световен мащаб: през 2019 г. в експлоатация са били 160 кораба, а други 104 са били в процес на строеж. Пазарният интерес обаче расте. Разгръщането и използването на електрозахранващи системи, намиращи се на брега, продължава да бъде слабо. В началото на 2021 г. около 50 вътрешни и морски пристанища в ЕС са имали поне една точка на свързване към електрозахранващи системи, намиращи се на брега. 21 Основната цел на предстоящата инициатива FuelEU Maritime е да се стимулира търсенето на алтернативни горива в корабоплаването като част от пакет от мерки за привеждане на сектора в съответствие с амбицията на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Поради това се очаква през следващите години да се засили тенденцията на нарастване на използването на алтернативни горива и на корабите с нулеви или ниски емисии.

Що се отнася до използването на алтернативни горива в железопътния транспорт, около 60 % от мрежата, обслужваща 80 % от целия обем на движението, са електрифицирани, като електрификацията на железопътната инфраструктура продължава. Освен това в няколко държави членки наскоро бяха направени първите пазарни поръчки за влакове с водородни горивни елементи 22 .

По отношение на използването на алтернативни горива във въздухоплаването устойчивите авиационни горива (биогорива от ново поколение и възобновяеми синтетични горива) към момента вече могат да се смесват с до 50 % керосин и могат да използват съществуващата инфраструктура за презареждане с гориво. Продължаващата научноизследователска и развойна дейност би могла да увеличи допълнително максималния дял на смесване. И все пак поради пречки, свързани с разходите, производството и използването остават незначителни — 0,05 % от общо потребяваното гориво за реактивни двигатели. 23 Предстоящата инициатива ReFuelEU Aviation има за цел да отговори на това предизвикателство. Въздухоплавателната и съответно летищната промишленост в ЕС подкрепят и инвестират в увеличаване на използването на устойчиви авиационни горива и съответно в снабдяването с енергия от възобновяеми източници. Летищата вече предприеха много инициативи за намаляване на въздействието от въздухоплаването на летищата (електрозахранване на спрели въздухоплавателни средства, намиращи се на контактна или на перонна местостоянка).

Въздухоплавателната промишленост инвестира значително и в нови технологии за електрически, хибридни и задвижвани с водород въздухоплавателни средства. Първият малък изцяло електрически самолет беше сертифициран от Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) през 2020 г. 24  , като през следващите години се очаква и самолет с нулеви емисии на CO2 за търговски полети на къси разстояния. В допълнение към тези разработки се появяват нови концепции за напълно автономни въздухоплавателни средства (безпилотни летателни апарати), които предоставят нови решения за товарите, но потенциално и за превоза на пътници 25 . Внедряването на тези видове въздухоплавателни средства ще изисква достатъчно енергозахранване от възобновяеми източници и инвестиции в инфраструктура за зареждане с електроенергия или презареждане с гориво на летищата. Това е особено належащо, що се отнася до производството и доставката на водород. 26  

Нуждите от инвестиции

В Европейския зелен пакт се предвижда, че до 2025 г. ще бъде необходимо повече от четирикратно увеличение на инфраструктурата за зареждане с електроенергия, за да се отговори на очакваното нарастване на парка от електрически превозни средства. Това показва мащаба на предизвикателството пред ЕС по отношение на внедряването на зарядни точки през следващите години и необходимостта от инвестиции в свързаността на електроенергийната мрежа.

За автомобилния транспорт общите инвестиционни разходи между 2021 г. и 2030 г. след предложението за нов регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива възлизат на приблизително 1,5 милиарда евро годишно. За морските пристанища общите разходи за инфраструктура от електрозахранващи системи, намиращи се на брега, се оценяват между 1,2 милиарда евро и 6,5 милиарда евро спрямо основните разходи за периода 2025—2050 г., като 3,4 милиарда евро следва да бъдат изразходвани за бункероване с ВПГ в морския транспорт (ако се използва технологията „кораб-кораб“). За вътрешните пристанища общите инфраструктурни разходи по отношение на инсталирането на електрозахранващи системи, намиращи се на брега, се изчисляват между 65 милиона евро и 412 милиона евро над основните разходи. Оценката на въздействието, придружаваща предложението за нов регламент относно разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива, включва подробна оценка на разходите и нуждите от инвестиции. 27 .

3    Ускоряване на внедряването на инфраструктура за алтернативни горива

Внедряването може да бъде ускорено, като се подобри цялостната рамка за планиране, издаване на разрешителни и възлагане на поръчки за такава инфраструктура в ЕС, както и чрез по-голяма и по-добре насочена публична подкрепа. Освен това общите технически спецификации за превозните средства, инфраструктурата и услугите за използване на инфраструктурата са от съществено значение за разширяването на пазарните действия, тъй като те създават сигурност за пазарните инвестиции. Постигането в кратки срокове на общо разбиране за това как да бъдат преодолени съществуващите все още пропуски в стандартизацията, ще улесни тези действия. Настоящия план има голям потенциал да подкрепи предложението за нов регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива чрез предприемането на допълнителни мерки.

3.1    По-добро планиране, издаване на разрешителни и възлагане на обществени поръчки

Действително жизнеспособните от търговска гледна точка зарядни точки и точки за презареждане с гориво са неравномерно разпределени в целия ЕС. Публичните органи на всички равнища на управление играят важна роля за развитието на този пазар. Публичните органи могат да помогнат за оформянето на пазарните процеси в тази област, като адаптират процедурите по възлагане на концесия или предоставяне на лицензии и процедурите за възлагане на обществени поръчки или за отпускане на безвъзмездни средства.

·Все още в много случаи е необходима публична подкрепа за инсталирането на зарядни точки и точки за презареждане с гориво. Органите ще трябва да планират правилно тези дейности, като същевременно определят правилните минимални изисквания и стандарти за услуги, които позволяват пазарна конкуренция и положителен потребителски опит, и които не допускат блокирането на специфични технологични решения.

·Планирането и издаването на разрешителни също са важни фактори, оказващи влияние върху общата скорост и мащаба на внедряване на инфраструктурата. В някои случаи операторите на зарядни точки вече срещат трудности при намирането на подходящи местоположения. Времето, необходимо за получаване на разрешителни за инсталиране на инфраструктурата, може да варира значително по места, особено когато се отнася до свързване към електроенергийната мрежа. Когато внедряването не се извършва с частни инвестиции поради неефективност на пазара, правилата за държавна помощ позволяват на държавите членки да покрият част от разходите за получаване на необходимите разрешителни.

·Процедурите по възлагане на концесия могат да бъдат допълнително препятствие. По време на консултациите във Форума за устойчиво развит транспорт беше подчертано, че процедурите за предоставяне на лицензии, възлагане на концесия и възлагане на обществена поръчка за зарядни станции често са в полза на по-големите (за широкомащабни инвестиции/концесии) или регионалните (за местни инвестиции) участници. Това се отнася в особена степен за концесионните практики (най-вече по магистралите, но също и в градските зони), където липсата на прозрачност и конкуренция в процедурите по възлагане и неподходящата продължителност на концесиите са счетени за най-неотложните въпроси 28 .

·Публичните органи трябва да обмислят и как да разпределят по оптимален начин все по-ограниченото пространство между конкуриращи се нужди (напр. за ходене пеш или за колоездене, за отдих или за зареждане на превозни средства). Разгръщането на инфраструктура за зареждане с електроенергия или презареждане с гориво трябва да се разглежда като част от цялостното планиране на устойчивата градска мобилност.

Ако тези процедури се провеждат правилно, публичните органи са в силна позиция да стимулират и ускорят разгръщането на съобразени с бъдещето, съвременни, разходоефективни, енергийноефективни, ефективни по отношение на електроенергийната мрежа, действително оперативно съвместими и лесни за използване решения с висок стандарт на предоставяните услуги. В този контекст е важно да се извлекат поуки от опита на водещите участници, да се избягват грешките и да се заимстват практиките, доказали се като успешни.

В отговор на тази необходимост Форумът за устойчиво развит транспорт вече изготви набор от препоръки за публичните органи относно възлагането на обществени поръчки, възлагането на концесии, предоставянето на лицензии и/или на подкрепа за инфраструктура за зареждане с електроенергия на леки автомобили и микробуси (Препоръки на Форума за устойчиво развит транспорт (STF) от 2020 г. относно търговете за зарядни точки) 29 , както и обобщен наръчник 30 .

Препоръките са разработени като практически насоки за публичните органи, които искат да възложат обществена поръчка за инфраструктура за зареждане с електроенергия или да възложат концесия за внедряване и/или въвеждане в експлоатация на такава инфраструктура, евентуално свързани с предоставянето на държавно подпомагане. Препоръките включват примери за утвърдени добри практики, готови за прилагане от националните, регионалните и местните органи.

В началото на 2021 г. беше създадена специална подгрупа към Форума за устойчиво развит транспорт, която да функционира като платформа за обмен между публичните органи по всички въпроси с цел насърчаване и улесняване на развитието на висококачествена инфраструктура за зареждане с електроенергия. Тази „подгрупа за най-добри практики на публичните органи в подкрепа на разгръщането на инфраструктура за зареждане с електроенергия“, наред с другото, редовно ще актуализира препоръките и обобщения наръчник и ще обсъжда възможните подходи за хармонизиране и опростяване на процедурите за издаване на разрешителни и за присъединяване към електроенергийната мрежа. Подгрупата ще предлага и допълнителни препоръки, като например за разгръщането на инфраструктура за зареждане с електроенергия на специализирани и затворени автомобилни паркове, и ще разработи европейски инструментариум, обединяващ най-добрите практики на тематична основа. Първите резултати се очакват през 2022 г. и ще бъдат предоставени на нова специализирана платформа на знания за публичните органи като част от Европейската обсерватория за алтернативни горива (EAFO).

Европейската комисия насърчава държавите членки да продължат да си сътрудничат по тези въпроси и ги приканва да използват препоръките на Форума за устойчиво развит транспорт. По целесъобразност държавите членки се приканват да засилят рамките на своите политики, за да се гарантира по-добро планиране, издаване на разрешителни и възлагане на обществени поръчки.

3.2    Постигане на максимална полза от националното планиране за възстановяване и устойчивост

В Годишната стратегия за растеж за 2021 г. инвестициите в устойчив транспорт се определят като един от основните приоритети за националните планове за възстановяване и устойчивост и пакетите от реформи и инвестиции, които ще бъдат изготвени от държавите членки в контекста на Механизма за възстановяване и устойчивост. По-специално стратегията приканва в плановете за възстановяване и устойчивост да бъдат включени реформи и инвестиции за засилване на търсенето на превозни средства с нулеви и ниски емисии и за ускоряване на изграждането на инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво в подкрепа на екологичния преход.

В Годишната стратегия за растеж за 2021 г. се предлага също така в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост да бъде създадена водеща европейска инициатива, наречена „Зареждане и презареждане“ 31 , с цел насърчаване на съобразени с бъдещето чисти технологии, за да се ускори използването на устойчив, достъпен и интелигентен транспорт, на станции за зареждане и презареждане, както и разрастването на обществения транспорт. Освен това водещата инициатива „Ускоряване“ полага основите на водещите пазари на водород в Европа и свързаната с тях инфраструктура, което също ще допринесе за устойчива мобилност.

В отговор много държави членки планират да включат инвестиции и реформи, които допринасят за тези приоритети, в разделите за транспорт и енергетика на своите национални планове за възстановяване и устойчивост. От особено значение в този контекст са мерките за ускоряване на обновяването на обществения транспорт и на частните автомобилни паркове с превозни средства, подвижен състав и плавателни съдове, които са с нулеви и ниски емисии, и за подпомагане на разгръщането на инфраструктура за зареждане и презареждане с алтернативни горива както за пътищата, така и за пристанищата. Освен това има възможност в плановете за възстановяване и устойчивост да бъдат включени специфични изисквания за оптимизиране на процедурите за издаване на разрешителни за инфраструктура за зареждане с електроенергия и за презареждане с водород, което ще помогне за преодоляване на административните пречки. Много добри примери могат да бъдат намерени във вече представените от държавите членки планове за възстановяване и устойчивост. Те са в основата на добавената стойност на предвидените в планове инвестиции за осъществяване на прехода към устойчива и интелигентна система за мобилност. В повечето държави членки мерките следва да се прилагат в сътрудничество с регионалните и местните органи и/или в партньорство с частни оператори, за да се постигне максимален „ефект на лоста“.

Всички държави членки бяха насърчени пълноценно да използват цялото предоставено им финансиране, било то под формата на безвъзмездна подкрепа или заеми. Както и при проектите за електроенергия се насърчават трансграничните взаимовръзки на инфраструктурни проекти за алтернативни горива. Контактите по време на процеса на планиране и изпълнение могат да допринесат значително за извличането на максимални ползи от подкрепяните от Механизма за възстановяване и устойчивост инвестиции. Този процес на обмен на най-добри практики може да бъде подпомогнат от Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) на Комисията 32 , който разполага с бюджет от 864 милиона евро за периода 2021—2027 г. Държавите членки могат да поискат техническа подкрепа по този инструмент, наред с другото, за да изпълнят своите национални планове за възстановяване и устойчивост, включително по отношение на аспектите, свързани с екологичния преход. Освен това в контекста на цикъла на финансиране по ИТП за 2022 г. държавите членки могат да поискат подкрепа с предложен проект за техническа помощ по водещата инициатива „Зареждане и презареждане“, която е насочена към мерки за подобряване на внедряването на инфраструктура за алтернативни горива, включително в контекста на устойчивата градска мобилност.

Ясните описания на приоритетите и целите, заедно с добре планираните инвестиции и проекти за реформи, осигуряват необходимата яснота и гарантират голямо въздействие и добавена стойност. Комисията ще вземе предвид степента, в която плановете за възстановяване и устойчивост подкрепят развитието на инфраструктура за алтернативни горива, при оценката на това дали плановете допринасят за екологичния преход, което е част от критериите за оценка, определени в Регламента за Механизма за възстановяване и устойчивост.

Правилата за държавна помощ се прилагат и за проекти, финансирани от механизма, когато поради неефективност на пазара оставен на собствените му механизми пазар не осигурява необходимите инвестиции в подкрепа на преминаването към чиста мобилност. Комисията предостави специфични насоки за държавната помощ за инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво на пътни превозни средства, които следва да бъдат надлежно взети под внимание. 33 . Правилата за държавна помощ обхващат инвестиции за разгръщане на инфраструктура за подаване на електроенергия, водород или, когато е необходимо като преходно решение, газ за превозни средства, включително електрически двуколесни превозни средства, леки автомобили, микробуси, камиони, автобуси или плавателни съдове (инфраструктура за зареждане с електроенергия или презареждане с гориво), независимо дали инфраструктурата е за собствено ползване, полупублична или публично достъпна 34 .

В зависимост от проекта държавите членки разполагат с няколко инструмента за държавна помощ. 35 . Общият регламент за групово освобождаване следва да бъде своевременно изменен, за да се даде възможност за определена подкрепа за инфраструктурата за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво, както и да се опрости изпълнението на такива проекти. Продължава работата по преразглеждането на насоките за държавната помощ в областта на енергетиката и околната среда, за да бъдат включени специфични правила за оценка на схемите за помощ за инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво. 36 .

3.3    Засилване и по-добро насочване на финансирането на равнище ЕС, привличане на частни инвестиции и увеличаване на капацитета

ЕС вече непряко и пряко мобилизира допълнителни публични инвестиции, за да спомогне за мобилизирането на частни средства за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива. В рамките на този финансов период на МФР за 2014—2020 г. Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) изигра важна роля за подпомагане на внедряването на 20 450 зарядни точки и точки за презареждане с гориво: 19 236 зарядни точки за ЕПС, 130 точки за презареждане с водород, 1050 пътни точки за презареждане със сгъстен природен газ или с втечнен нефтен газ (809 за СПГ и 241 за ВНГ) и точки за презареждане с ВПГ или/и електрозахранващи системи, намиращи се на брега, в 7 вътрешни и 27 морски пристанища 37 . В многогодишния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. е осигурено значително увеличение на подкрепата за внедряване на инфраструктура за алтернативни горива. Държавите членки и други заинтересовани страни могат да използват широк набор от допълнителни средства и финансови инструменти.

Изцяло в съответствие с Европейския зелен пакт програмата „Механизъм за свързване на Европа“ за периода 2021—2027 г. (МСЕ II) ще се занимава с въпросите на изменението на климата и ще използва 60 % от общия си бюджет за съфинансиране на инициативи, които подкрепят целите в областта на климата и ускоряват прехода към мобилност с нулеви емисии. За целта в рамките на МСЕ II ще бъде създаден механизъм за алтернативни горива. Той ще финансира инфраструктура за алтернативни горива за възобновяеми и нисковъглеродни горива чрез комбиниране на безвъзмездни средства по МСЕ с финансиране от финансови институции за постигане на по-голям ефект от инвестициите. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) няма да е единственият партньор по изпълнението. Други национални насърчителни банки също могат да улеснят операциите за смесено финансиране.

Новият механизъм е замислен за адаптиране към развитието на пазара, като отразява специфичните нужди от инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво на тежкотоварни превозни средства. В този смисъл Комисията възнамерява да определи и подходящ фиксиран процент на съфинансиране за инфраструктурни проекти за алтернативни горива като електроенергия 38 и водород за всички видове транспорт 39 както в рамките на общия пакет на МСЕ, така и в рамките на пакета за политиката на сближаване с пропорционално съобразен процент на съфинансиране. 40 Комисията ще подкрепи само зарядни точки с мощност от и над 150 kW, по-специално в частите от пътната мрежа на трансевропейската транспортна мрежа, в които все още няма достатъчно покритие на инфраструктурата. За да се опростят управлението и прилагането на механизма, що се отнася до финансирането на свръхбързи зарядни точки 41 , Комисията ще използва единичните вноски, включително за разходи за присъединяване към мрежата 42 , като опростена форма на финансиране.

Недостатъчната наличност на свръхбързи зарядни точки по пътната мрежа от трансевропейската транспортна мрежа се оказва основно предизвикателство пред осигуряването на възможността за трансгранични пътувания на по-дълги разстояния. Само няколко участъка от мрежата разполагат с поне една бърза зарядна точка на всеки 60 km, а наличието на станции за презареждане с водород по пътната мрежа е фрагментирано. Друг ключов приоритет остава оборудването на вътрешните и морските пристанища с достатъчна и устойчива инфраструктура за алтернативни горива. За да се даде възможност за географски насочено разполагане на свръхбързи зарядни точки, Комисията ще предостави анализ на пропуските в инфраструктурата за алтернативни горива въз основа на картите на TEN-Tec. 43 В бъдеще анализът ще включва прилагане на маршрутизация и идентифициране на горещи точки/сезонни максимуми въз основа на предшестващ поток на движението.

В много случаи се очаква поради високата концентрация на потенциални потребители градските райони да привлекат повече частни инвестиции в сравнение с други региони. Поради това инфраструктурата за зареждане с електроенергия за парковете на обществения транспорт е основен приоритет на публичното финансиране в допълнение към внедряването на автобуси с нулеви емисии в градовете. По този начин например ще бъдат обхванати инфраструктурата за зареждане с електроенергия в депата, зарядните устройства за зареждане при благоприятна възможност и съответните системи от съоръжения за акумулиране на енергия.

За да бъде увеличен максимално ефектът от частните инвестиции, Комисията активно ще търси полезни взаимодействия с партньорствата и мисиите по линия на „Хоризонт Европа“, по-специално предложената мисия „Неутрални по отношение на климата и интелигентни градове“ 44 , чиято цел е до 2030 г. 100 града да станат неутрални по отношение на климата, като част от Европейския зелен пакт. Стимулирането на устойчив градски транспорт и мобилност ще бъде ключов аспект на мисията, която ще предложи възможности за градовете, които искат да инвестират в обществен транспорт с нулеви емисии и в свързаната с него инфраструктура.

Инвестициите, направени в рамките на тази мисия, могат да допринесат положително за внедряването в градовете на инфраструктура за зареждане с електроенергия. Процесът ще включва създаване на публично достъпни зарядни точки, както и полагане на кабели в сгради и паркинги за зареждане на частни превозни средства. По същия начин партньорствата по „Хоризонт Европа“ с промишлеността и държавите членки чрез партньорството за „преход към чиста енергия“ предоставят възможности за финансиране за научноизследователска и развойна дейност в тези области. Партньорствата за автомобилен транспорт с нулеви емисии (2Zero) и за акумулаторните батерии (Batteries), както и съвместното предприятие за чист водород (Clean Hydrogen) 45 са насочени конкретно към развитието на инфраструктурата за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво в области като V2G („превозно средство към мрежа“), широко разпространена пътна инфраструктура за зареждане с електроенергия или протоколи за бързо зареждане на камиони и за презареждане с водород. Комисията даде ход и на водеща инициатива в областта на акумулаторните батерии с допълнителни 200 милиона евро в подкрепа на развитието и иновациите в областта на акумулаторните батерии в Европа („Battery 2030+“). Фондът за иновации ще подкрепя иновативните и нисковъглеродните технологии и ще помага на предприятията да предлагат на пазара промишлени решения в подкрепа на прехода към неутралност по отношение на климата.

Политиката на сближаване ще играе централна роля за подпомагане на всички региони в прехода им към по-зелена и неутрална по отношение на климата Европа и ще гарантира, че нито един регион няма да бъде изоставен. Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд са на разположение за подкрепа на инвестициите в научни изследвания, иновации и внедряване, по-специално в по-слабо развитите държави членки и региони. Политиката на сближаване ще предложи подкрепа за всички видове транспорт и всички равнища на транспортната система — от трансевропейската транспортна мрежа до местната мобилност — в съответствие със специфичните изисквания и приоритети, определени в националните и регионалните програми.

Програмата InvestEU 46 , по-специално чрез своя компонент за устойчива инфраструктура, може да подкрепи съобразените с бъдещето инвестиции в целия Европейски съюз, да спомогне за мобилизирането на частни инвестиции и да предостави консултантски услуги на организаторите на проекти и операторите, работещи в областта на устойчивите инфраструктурни и мобилни активи. Гаранцията по InvestEU може да подпомогне финансирането на по-рискови организатори на проекти, като например МСП и иновативни дружества в областта на интелигентния и устойчив транспорт. Може да подкрепи и мерки за насърчаване на уменията, образованието, обучението и свързаните с тях услуги по компонент „Социални инвестиции и умения“ на InvestEU. Освен това ще бъде възможно да се комбинират безвъзмездни средства по МСЕ с гаранция (по InvestEU) в рамките на операцията за смесено финансиране по InvestEU.

През последните години групата на ЕИБ увеличи подкрепата си за ускоряване на по-новите технологии, като например електрическата мобилност и цифровизацията в рамките на Механизма за по-чист транспорт. 47 Групата на ЕИБ ще продължи да предоставя редица структури за финансиране в помощ на ускореното внедряване на по-чисти мобилни активи.

И накрая, Комисията предприе важни стъпки, за да направи финансовата система по-устойчива, по-специално чрез приемането през 2020 г. на Регламента за таксономията 48 , с който беше създадена система за класификация на екологосъобразните икономически дейности. Това ще улесни разрастването на екологосъобразните финансови продукти, като например зелените облигации и зелената секюритизация, подходящи за насърчаване на инвестициите в разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива за всички видове транспорт.

3.4    Идентифициране на нерешени технологични предизвикателства и ускоряване на стандартизацията

Стандартизацията е основен начин за постигане на икономии от мащаба и на развит вътрешен пазар за този сектор. Съгласно Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива бяха приети основни набори от общи технически спецификации за подаване на електроенергия, водород и природен газ за автомобилния транспорт, морския транспорт и плаването по вътрешните водни пътища. Те са резултатът от работата, извършена от европейските организации по стандартизация, след отправеното от Комисията искане за стандартизация през 2015 г. (мандат 533) 49 . Въпреки постигнатия напредък и подкрепата за растежа на пазара, все още има много неудовлетворени нужди, по-специално произтичащи от новите технологични разработки и по-високите изисквания в областта на цифровите технологии и комуникациите при всички видове транспорт. 

Важно е, че ЕС вече разполага със „съобразена с бъдещето“ инфраструктурна мрежа за алтернативни горива. За да се гарантира съгласуваното разгръщане на инфраструктурата за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво, от решаващо значение е да има общо разбиране за специфичните технологични нужди, които трябва да бъдат посрещнати за различните горива във всеки вид транспорт. В тази връзка е необходимо спешно да бъде финализиран технологичният подход за разгръщането на инфраструктура за зареждане с водород за тежкотоварни превозни средства, по-специално по отношение на окончателната стандартна форма на горивото (втечнена или сгъстена форма и стойност на налягането). Ето защо определянето на обща посока на пазара по отношение на изграждането на инфраструктура за алтернативни горива, като се вземат предвид аспекти, свързани с превозните средства, инфраструктурата и производството/разпространението, ще бъде решаващ фактор за своевременното и цялостно разгръщане.  

Адаптирането на инфраструктурата за алтернативни горива към нуждите на хората с увреждания също заема важно място в дневния ред. С Акта за достъпност 50 вече са определени минимални изисквания на равнище ЕС, но те трябва да се прилагат правилно. Това включва изисквания по отношение на платежните терминали, определени транспортни услуги и инфраструктура, включително станциите за зареждане 51 . Комисията, заедно с Форума за устойчив транспорт, ще изготви насоки и ще обмени добри практики, за да популяризира тези изисквания при изграждането на инфраструктура за алтернативни горива.

Що се отнася до автомобилния транспорт, работата по стандартизацията е съсредоточена върху електротехнически въпроси, като например щепсели, изходи и спецификации за електробезопасност. За да се постигне пълна оперативна съвместимост във всички части на екосистемата за зареждане на електрически превозни средства, е необходимо спешно да бъдат стандартизирани интерфейсите за комуникация и да бъдат разработени нови модели на данни за интегриране на електрическите превозни средства в електроенергийната мрежа, включително системите за управление на енергията в сградите, както и да се насърчи развитието на мрежи за е-роуминг в целия ЕС. По-специално с приоритет за стандартизация са точките за зареждане с електроенергия и презареждане с водород за тежкотоварни превозни средства. Комисията ще работи съвместно с европейските организации и органи по стандартизация за приемане на ново искане за стандартизация:

·за да се осигури пълна оперативна съвместимост на екосистемата за зареждане на електрически превозни средства, включително комуникация между всички части на тази екосистема (производители на превозни средства, оператори на зарядни точки, доставчици на услуги за мобилност, платформи за е-роуминг и оператори на разпределителни системи);

·за да се спомогне за пускането на пазара на нововъзникващи технологии, като например услуги за интелигентно зареждане и услуги за свързване на превозните средства към електрическата мрежа, които ще бъдат и предмет на научноизследователски, развойни и демонстрационни проекти по новата програма „Хоризонт Европа“ (включително приетата работна програма на Съвместния изследователски център на Европейската комисия) и мисията „Неутрални по отношение на климата и интелигентни градове“;

·за да се формулират специфични изисквания за зареждането с електроенергия на тежкотоварни превозни средства, включително щепсели за голям ток, изходи, технологии за охлаждане и комуникационни интерфейси въз основа на вече разработените европейски технически спецификации за лекотоварните превозни средства; ще бъдат необходими специални усилия с оглед на научните изследвания и разработването на методики за изпитване в преднормативната фаза, за да се подкрепят конкурентоспособността и надеждността на научноизследователската и развойната дейност и промишлеността на ЕС във връзка с тези технологии;

·за да се обхване разработването на стандарти за електрически пътни системи, проектирани да подават електрическа енергия към превозните средства по време на движение;

·за да се улесни въвеждането на технология за безконтактно зареждане както в статична, така и в динамична форма, като се постигне подаване на мощност, достатъчно да отговори на нуждите на различните типове превозни средства и на потребителите; особено внимание ще бъде необходимо, за да се гарантира достатъчна електромагнитна съвместимост на тези технологии със съществуващите съобщителни честотни ленти при разумно и реалистично определени условия;

·за да се формулират технически спецификации за точките за зареждане с водород, които подават втечнен и сгъстен водород за тежкотоварни превозни средства.

В този контекст е важно да бъде постигнат консенсус между множеството заинтересовани страни, които са част от екосистемата за зареждане с електроенергия, относно бъдещия проект на рамка за управление на комуникацията „превозно средство към мрежа“. Рамката следва да се основава на открити и прозрачни принципи и да доведе до европейска екосистема, която е леснодостъпна за всички страни. Комисията ще извърши координация, за да гарантира, че процесът на разработване на тази рамка е ефективен и прозрачен.

Що се отнася до железопътния сектор 52 , Европейската железопътна агенция ръководи разработването на технически изисквания и спецификации в сътрудничество с операторите, производителите на подвижен състав и производителите на горивни елементи. С оглед на добрия резултат определящи са безопасното инсталиране и функционалните изпитвания. Като взема предвид тези технически изисквания, Агенцията издава разрешения за въвеждане в експлоатация на железопътни превозни средства и улеснява пускането на пазара на железопътни превозни средства и влакове в държавите членки. През следващите години трябва да бъдат преодолени три специфични препятствия от технологично естество, преди технологията на водородните горивни елементи да може да се счита за икономически жизнеспособна по отношение на влаковете. А именно:

·осъществяване на мащабни демонстрационни проекти с мотрисни влакови паркове;

·разработване, техническо изпълнение и прототипна експлоатация на маневрени или магистрални локомотиви;

·технологична разработка за оптимизирана система за съхранение на водород за железопътните приложения на „Горивни елементи и водород“ (ГЕВ).

Тези три приоритетни теми ще бъдат във фокуса на научно-изследователската и иновационната дейност, евентуално чрез засилена координация между бъдещото Европейско партньорство за трансформиране на системата на европейския железопътен транспорт и Европейското партньорство за чист водород.

В по-голямата си част другите технологични препятствия засягат потенциала за оптимизация, който е необходим, за да може технологията за ГЕВ да се конкурира по-добре с дизеловите или електрическите влакове. По-конкретно потенциалът за оптимизация зависи пряко от самия влак, задвижван с ГЕВ, но има още много какво да се направи за подобряване и развитие както на съответната инфраструктура за презареждане с водород, така и на системите за обслужване и поддръжка.

Освен това технологичното развитие в железопътния сектор е изправено пред фрагментирана регулаторна среда по отношение и на европейските (техническите спецификации за оперативна съвместимост), и на националните (ННТП — нотифицираните национални технически правила) технически изисквания. Това оказва силно въздействие, особено като се има предвид, че за да бъде обхванат целият европейски пазар, е необходимо включването на няколко вида влакове. До разработването на европейските технически изисквания и специфични стандарти, влаковете, задвижвани с ГЕВ, биха могли да се окажат в условия на фрагментиран пазар, което води до по-високи постоянни разходи и ще навреди на водещите участници, в случай че бъде разработена нова регулаторна среда за всички видове употреба.

Новите идеи могат да допринесат за синергичното разгръщане на инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства и на усъвършенстваната железопътна технология. Например в обозримо бъдеще ще са необходими открити вагони за превоз на автомобили, специфични преобразувателни компоненти, адаптирани към различните и в известен смисъл менящи се напрежения и честоти на електрическите влакове, от една страна, и стандартизирана технология за зареждане, що се отнася до електрическите превозни средства, както и решения за безопасно окабеляване в съответствие със стандартите за безопасност на железопътния транспорт.

Що се отнася до морския транспорт и корабоплаването по вътрешните водни пътища разработването на стандарти е от основно значение, за да се премине от действия на високо равнище, като например работата по конвенциите/правилниците на Международната морска организация 53 , към оперативно или техническо изпълнение. Значението на международните стандарти в пристанищата, по-специално за взаимодействието кораб—бряг в международните морски пристанища, е пряко свързано с насърчаването на безопасността и доверието при разработването на устойчиви алтернативни горива (алкохоли, амоняк, водород, други) или на решения за електрификация (като напр. зареждане от електрозахранващи системи, намиращи се на брега, и зареждане с акумулаторни батерии). Важно е също така да се насърчи наличността на местно равнище, което би могло да създаде допълнителни, но и в същото време не толкова големи инфраструктурни нужди по отношение на съхранението и разпределението (напр. на биогорива от ново поколение), особено важно когато едновременно съществуват няколко решения за горива в комбинация с двигатели, предназначени да работят със смес от горива.

В този контекст и като част от искането на Комисията от 2015 г. за стандартизация (мандат 533) 54 бяха разработени стандарти за оперативна съвместимост за морското корабоплаване и корабоплаването по вътрешните водни пътища, по-специално за бреговите щепсели. Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) в сътрудничество с държавите членки и промишлеността разработи и „Ръководство относно бункероването с ВПГ за пристанищните органи и администрации“ 55 . По подобен начин понастоящем ЕАМБ разработва ръководство относно електрозахранващите системи, намиращи се на брега. И двете ръководства допълват съществуващите стандарти, насоки и добри практики в отрасъла с цел предоставяне на препоръки за добри практики.

Установените предстоящи нужди от стандартизация за водния транспорт могат да бъдат класифицирани в две направления:

1)разработване на допълнителни спецификации за електрозахранване, включващи брегови зарядни точки за акумулаторни батерии, комуникационен интерфейс „пристанище към мрежа“ в автоматизираните електрозахранващи системи, намиращи се на брега, за всички технически категории плавателни съдове, както и замяна на акумулаторни батерии и зареждане в станции, намиращи се на брега, за плавателните съдове по вътрешните водни пътища;

2)разработване на нови стандарти за устойчиво използване на водород, амоняк и метанол за бункероване за кораби, плаващи по море или по вътрешните водни пътища. Тези спецификации и стандарти са свързани с технологичното развитие в средносрочен до дългосрочен план в съответствие с целите за намаляване на емисиите на парникови газове и се очаква да бъдат готови до към 2025 г.

Що се отнася до въздушния транспорт, работата по стандартизацията е съсредоточена върху нови европейски стандарти в подкрепа на оперативно съвместима инфраструктура за електрозахранване за въздухоплаването с общо предназначение 56 и въздухоплавателните средства със специфични приложения, като напр. вертикално излитане и кацане с помощта на електрическа тяга (eVTOL) 57 . Очаква се тези стандарти да бъдат приети съответно до края на 2021 г. и 2022 г. Като цяло новите стандарти следва да се основават на съществуващия експертен опит и технологичните разработки, довели до неотдавнашното сертифициране на типа на малко електрическо въздухоплавателно средство. По отношение на водорода понастоящем не се извършват дейности по стандартизация на точки за зареждане, тъй като въздухоплавателните средства, задвижвани с водород, са все още на много ранен етап на сертифициране. ЕААБ подпомага този процес чрез органи по стандартизация от и извън ЕС и други специализирани органи. Стандартите за eVTOL и за въздухоплаването с общо предназначение се изготвят в сътрудничество с отрасъла и международните организации в сферата на въздухоплаването, за да се гарантира оперативната съвместимост на връзките по летищата извън Европейския съюз. Не се провеждат дейности по стандартизация за големи самолети, тъй като все още, за разлика от eVTOL и въздухоплаването с общо предназначение, няма текущи проекти за сертифициране на големи електрически или хибридни самолети.

3.5    Разработване на рамка за данни и управление с цел ефективно функциониране на екосистемата за електромобилност

Наличието на висококачествени данни и достъпът до тях, по-специално в сферата на електромобилността, са от съществено значение за новите услуги и характеристики на продуктите в подкрепа на масовия пазар. От съществено значение за един пазар, състоящ се от милиони превозни средства и зарядни точки, е ползвателите и инфраструктурата да бъдат ефективно свързани, като се предоставят безпрепятствени, ориентирани към ползвателите решения.

Комисията подпомага действия в подкрепа на програмата за „Събиране на данни, свързани със зарядни точки и точки за презареждане за алтернативни горива и уникални идентификационни кодове за участниците в електрoмобилността“ (PSA IDACS) с цел държавите членки да подобрят събирането на данни относно инфраструктурата за алтернативни горива, да установят други потенциални нужди и да подобрят създаването на нови цифрови услуги чрез улесняване на взаимодействията между предприятията и правителствата, между самите предприятия и между предприятията и потребителите.

Понастоящем основните данни относно инфраструктурата за алтернативни горива, като например нейното местоположение и наличност, в много от случаите не са споделени или липсват. Тези данни трябва да се създават, когато е необходимо, и да се предоставят по лесен начин и безплатно чрез обща архитектура на данните. В резултат инфраструктурата за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво трябва да бъде в състояние да се справи с необходимите изисквания относно данните чрез оперативно съвместима инфраструктура за данни, която подкрепя обмена на данни в името на обществения интерес. На тази основа на потребителите могат да се предоставят усъвършенствани цифрови услуги, което ще даде възможност за поява на нови бизнес възможности и едновременно с това за подобряване на опита на ползвателите. При данните за цените е очевидно, че ползвателите на електрически превозни средства трябва да знаят какво ще платят във всяка една зарядна точка, преди действително да стигнат до нея, така че да могат да вземат информирано решение, което отговаря на техните нужди. Освен това прозрачното споделяне на данни за цените ще подпомогне развитието на справедливи цени за услугата е-роуминг в целия ЕС. 

Създаването на нови услуги, които ще подобрят цялостното качество и удобството за ползване на инфраструктурата за алтернативни горива, ще зависи в голяма степен от отвореността на получените данни (напр. достъп до интегрираните в автомобилите данни) в цялата екосистема и от потенциалната свързаност с данни от други сектори, като например електронната търговия, застраховането, банковото дело или телекомуникациите.

Европейската обсерватория за алтернативни горива (EAFO) вече предоставя в интернет важни данни относно инфраструктурата за алтернативни горива 58 , включително като ги онагледява върху интерактивна карта, с акцент върху мониторинга на политиката. В бъдеще функциите на EAFO ще бъдат подобрени, наред с другото, за публичните органи чрез включване на нова платформа на знания (вж. раздел 3.2 по-горе) и за потребителите — на раздел за информация. Освен това, що се отнася до достъпността и повторното използване на данни относно инфраструктурата за алтернативни горива в реално време, Европейската обсерватория за алтернативни горива има потенциала да се превърне в обща европейска точка за достъп.

Важно е да се отбележи, че екосистемата с данни за електромобилността включва и частна инфраструктура за зареждане, а именно зарядни точки в жилищни и офис сгради, летища или автобусни депа. От решаващо значение е да бъдат въведени подходящи системи за следене и обмен на данни между публичната и частната инфраструктура за зареждане с електроенергия и електрическата мрежа, като се създаде последователна технологична рамка, по-специално с оглед на създаването на възможност за интелигентно и двупосочно зареждане (V2G), което е от съществено значение за интегрирането на електрическите превозни средства в електроенергийната мрежа.

В резултат на това съществува спешна необходимост да се гарантира, че новата инфраструктура за алтернативни горива, разгърната в Европа, е в състояние да предава информация в реално време, улеснявайки новите цифрови услуги и интегрирането на електрически превозни средства в електроенергийната мрежа. За тази цел е необходимо да се създадат еднакви условия на конкуренция на европейско равнище въз основа на общ набор от технологични характеристики и правила за управление на пазара, които са в основата на гъвкава и устойчива екосистема, основана на данни. 

Основните елементи за създаването на интелигентна екосистема с данни и нейната рамка за управление включват: 

·цифрово свързана инфраструктура за зареждане с електроенергия, която може да предоставя интелигентни и двупосочни (V2G) услуги за зареждане с електроенергия и която лесно може да бъде модернизирана за тази цел;

·инфраструктура за зареждане с електроенергия, оборудвана с необходимите апаратни и програмни компоненти и отговаряща на съответните стандарти, което дава възможност за оперативно съвместим поток от информация към структурите за данни и функционална логика и за другите участници на пазара;

·наличие на основни, определени типове данни, за да се даде възможност за разработване на нови услуги, които се очаква да отговорят на нуждите на ползвателите, за различните видове превозни средства (напр. лекотоварни спрямо тежкотоварни превозни средства), включително безпрепятственото локализиране, резервиране, плащане и справедливо фактуриране;

·прилагане на хармонизирани и удобни за ползване решения за плащане, включително варианти за плащане ad hoc и по договор, като се вземат предвид специфичните нужди на доставчиците на услуги за електромобилност 59 , осигуряващи мрежите за е-роуминг 60 в отговор на ежедневните нужди на ползвателите;

·определяне на необходимите параметри на данните (обобщаване, качество, споделяне, повторно използване и т.н.), за да се даде възможност за създаване на усъвършенствани цифрови услуги и карта на ролите и отговорностите на различните участници на пазара в рамките на екосистемата.

По подобен начин ще бъде важно да се разработят и екосистеми с данни за други алтернативни горива (чист H2, втечнен биометан, възобновяеми и нисковъглеродни горива и други решения за биогорива от ново поколение), които отговарят на специфичните пазарни изисквания, по-специално когато се използва същият горивопровод като при химически идентичните решения с изкопаеми горива. Като цяло търсенето на данни и качеството и честотата на информационните потоци ще зависят от присъщите характеристики на процеса на зареждане с електроенергия и презареждане с гориво и от данните, необходими за осигуряване на адекватно използване на инфраструктурата за всеки вид гориво и превозно средство.

Форумът за устойчив транспорт, в координация с текущите работни направления за развитие на пространството за данни за мобилност и подкрепящите действия за механизма за координация за обединяване на националните звена за достъп, ще обсъди техническите спецификации и изискванията на политиката за разработване на екосистема с данни със свободен достъп, която гарантира свободния достъп и повторното използване на данните за електромобилност и други алтернативни горива съответно до 2023 г. и 2025 г. В тази връзка Форумът за устойчив транспорт ще работи по конкретните видове статични и динамични данни, необходими за създаването на нови услуги, въз основа на резултатите от PSA IDACS, като основен принос към работата по евентуален делегиран акт, планиран за 2022 г.

4    Осигуряване на широко сътрудничество за постигане на общ стремеж

Преходът на транспортния сектор към устойчиво и екологосъобразно енергоснабдяване не може да бъде планиран и осъществен лесно. Бързото разгръщане на инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво създава значителни предизвикателства по отношение на: процесите на планиране и издаване на разрешителни, планирането на интеграцията на енергийната система, изграждането на оперативно съвместими и безпрепятствени услуги за ползвателите и развитието на отворена и конкурентоспособна пазарна екосистема. Това изисква сътрудничество на широка основа между всички участници на пазара от публичния и частния сектор по цялата верига за създаване на стойност, обединяващо автомобилния и енергийния сектор с цел предоставяне на цифровизирани услуги за ползвателите. Всичко това следва да бъде обща цел както за публичните органи, така и за отрасъла.

Ето защо Комисията ангажира активно Форума за устойчив транспорт в изготвянето на настоящия план за внедряване, като разчита на тясното сътрудничество с Форума през последните години. Форумът е основната експертна група на Комисията, работеща в областта на инфраструктурата за алтернативни горива. В него участват представители на всички държави членки, на организации, защитаващи ключови интереси, както и на основни действащи лица от отрасъла. Членовете на Форума бяха поканени на две заседания и в рамките на размяна на писмени становища да споделят своите позиции и информация по ключови проблемни области и действия от плана.

Комисията ще продължи този процес на широко сътрудничество между заинтересованите страни. Тя вече създаде редица нови експертни подгрупи под егидата на Форума за устойчив транспорт, които да съпътстват процеса на установяване на фактите и вземане на решения в ключови области на управлението на данните, комуникационните протоколи и интерфейси, планирането и практиките за издаване на разрешителни и възлагане на концесии. Констатациите ще допринесат за бъдещото развитие на политиката. Комисията също така ще следи отблизо инсталирането на зарядни точки и точки за презареждане с гориво в други съответни форуми и процеси, не на последно място в контекста на вълната на саниране на сградите 61 . Комисията ще подкрепи необходимостта от допълнителни научноизследователски и иновационни дейности, по-специално чрез програмата „Хоризонт Европа“ и нейните партньорства с частно участие (институционализирани и съвместно програмирани партньорства) и с държавите членки (съфинансиране).

Сега е необходимо ефективно и ефикасно трансгранично и междусекторно сътрудничество между всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор за разработване на отворена, прозрачна и оперативно съвместима инфраструктура с безпрепятствени инфраструктурни услуги. Комисията насърчава всички държави членки да ангажират всички публични органи и участници на пазара на всички равнища на управление в обсъждането на допълнителните нужди и възможности на политиката.

5    Заключения

Изграждането на инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво за устойчива система за мобилност предоставя уникална възможност за стимулиране на възстановяването след въздействието на пандемията от COVID-19. Свързаните с това инвестиции ще създадат работни места, които не могат лесно да бъдат възложени на външни изпълнители и често имат корени в местните икономики. Съществува голям потенциал за изграждане на нова пазарна икономика по отношение на услугите за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво, които потребителите ценят и които подкрепят нови бизнес модели, като същевременно генерират значителни социални и екологични ползи.

Ускоряването на изграждането на инфраструктура за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво е ключов приоритет на политиката, за да се гарантира, че навлизането на пазара на превозни средства с нулеви и ниски емисии няма да бъде възпрепятствано от липсата на инфраструктура, тъй като се очаква значителен растеж през следващите години. Важно е да се отбележи, че тази инфраструктура ще трябва да бъде подготвена за бъдещето, заедно със съответните технически компоненти в подкрепа на обмена на данни в реално време и създаването на усъвършенствани цифрови услуги, така че да се даде възможност за появата на нови бизнес възможности и за подобряване на опита на ползвателите.

В настоящия план са набелязани редица допълнителни мерки в подкрепа на ускореното разгръщане на инфраструктура за алтернативни горива в ЕС. Те са тясно свързани с политиките за съвместно справяне с проблемите, свързани с превозните средства, плавателните съдове и въздухоплавателните средства, използващи алтернативни горива, инфраструктурата за алтернативни горива, производството на енергия, мрежите, данните и услугите за ползвателите. Мерките подкрепят политическите инициативи в рамките на пакета „Подготвени за цел 55“, и по-специално предложението за преразглеждане на стандартите за емисиите на CO2 от пътнически автомобили и лекотоварни търговски превозни средства и предложението за нов регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива и за отмяна на Директива 2014/94/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, както и предложенията за инициативите RefuelEU Aviation и FuelEU Maritime. Свързани са с важни инициативи в областта на промишлената политика, като например Алианса за акумулаторните батерии, Алианса за чист водород и предстоящия Aлианс за създаване на стойност в областта на възобновяемите и нисковъглеродните горива. Комисията работи и по предложение за преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите и ще разгледа аспектите на разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива в предстоящото преразглеждане на Регламента относно насоките за трансевропейската транспортна мрежа и новия пакет за градска мобилност по-късно през 2021 г.

Комисията е готова да подкрепи ускореното разгръщане на инфраструктура за зареждане и презареждане с алтернативни горива, включително чрез инвестиции в научни изследвания и иновации. Бързото постигане на споразумение по предложението за нов регламент за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива може да бъде стимулирано с широка подкрепа за пазарното разгръщане на инфраструктурата в рамките на множеството налични фондове и финансови инструменти на равнище ЕС. Комисията призовава държавите членки да превърнат подкрепата за разгръщането на инфраструктура в ключов приоритет при планирането на мерки в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. Тя подчертава ползите от актуализирането на съответните политики и разпоредби за планиране и издаване на разрешителни на национално и местно равнище. Работи съвместно със заинтересованите страни за набелязване на технологичните предизвикателства, извършване на необходимата работа по стандартизация и установяване на добре функциониращо управление на екосистемата за електрически превозни средства, задвижвани с акумулаторни батерии и с горивни елементи. Всичко това ще направи транспортния сектор на ЕС по-конкурентоспособен, ще гарантира, че няма да бъде изоставен нито един потребител или регион, и ще даде тласък на прехода към устойчива и интелигентна мобилност.

(1)

COM(2020) 789 final.

(2)

COM(2019)  640 final.

(3)

Като например селските и слабо населени, отдалечените и най-отдалечените, островните и планински региони.

(4)

  https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/recovery-coronavirus/recovery-and-resilience-facility_en . В Механизма за възстановяване и устойчивост, който е основният елемент на пакета за възстановяване на ЕС, се комбинират субсидии и заеми на обща стойност 672,5 милиарда евро, които ще бъдат разпределени между държавите членки за подпомагане на реформите и инвестициите.

(5)

  https://ec.europa.eu/transport/themes/urban/stf_en

(6)

COM(2021) 103 final.

(7)

  https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR21_05/SR_Electrical_charging_infrastructure_BG.pdf

(8)

Изследване на Европейската обсерватория за алтернативни горива/Международния съвет за чист транспорт (EAFO/ICCT): https://www.eafo.eu/sites/default/files/2021-03/EAFO%20Europe%20on%20the%20electrification%20path%20March%202021.pdf

Осем пазара отчитат увеличение на регистрациите на нови превозни средства с близо и над 200 %, а единадесет пазара отчитат пазарен ръст от близо и над 100 %. EAFO е обсерваторията на Европейската комисия, която събира всички видове данни за алтернативните горива, превозните средства, инфраструктурата и политиките за подкрепа в ЕС.

(9)

 COM(2021) 103 final.

(10)

  https://www.eafo.eu/sites/default/files/2021-03/EAFO%20Europe%20on%20the%20electrification%20path%20March%202021.pdf  

(11)

https://www.eafo.eu/  

(12)

SWD(2020) 331 final.

(13)

  https://www.eafo.eu/

(14)

COM(2021) 103 final.

(15)

  https://www.eafo.eu/

(16)

Актуално състояние на транспортните системи за алтернативни горива в Европейския съюз, Съвместен изследователски център, https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/fd62065c-7a0b-11ea-b75f-01aa75ed71a1

(17)

  https://www.eafo.eu/

(18)

  https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/fd62065c-7a0b-11ea-b75f-01aa75ed71a1/ и SWD(2021) 49 final.    

(19)

Електрозахранващи системи, намиращи се на брега, или брегово електрозахранване.

(20)

SWD(2021) 631.

(21)

COM (2021) 103 final.

(22)

Пак там.

(23)

Пак там.

(24)

  ЕААБ сертифицира електрическо въздухоплавателно средство с първо в света сертифициране на типа на изцяло електрически самолет| EASA (europa.eu) .

(25)

Няколко дружества съобщават, че пускат на пазара учебни електрически самолети (малки, електрически двуместни самолети). Подобни пазарни ниши не намаляват драстично CO2 или замърсяването на въздуха, но създават интересни възможности за високотехнологично развитие за европейските промишлени отрасли на световните пазари.

(26)

В този смисъл в неотдавнашно свое съобщение Airbus премести по-далеч във времето целта за широко използване на самолети, задвижвани с водород (до 2050 г.): https://www.reuters.com/business/aerospace-defense/airbus-tells-eu-hydrogen-wont-be-widely-used-planes-before-2050-2021-06-10/).

(27)

SWD(2021) 631.

(28)

2019 Консултации със заинтересованите страни.
| Мобилност и транспорт (europa.eu) .

(29)

  https://ec.europa.eu/transport/sites/default/files/sustainable_transport_forum_report_-_recommendations_for_public_authorities_on_recharging_infrastructure.pdf

(30)

https://ec.europa.eu/transport/sites/default/files/stf_handbook.pdf

(31)

https://ec.europa.eu/info/files/example-component-reforms-and-investments-clean-smart-and-fair-urban-mobility_en

(32)

Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа.

(33)

https://ec.europa.eu/competition/state_aid/what_is_new/template_RFF_electric_and_hydrogen_charging_stations.pdf

(34)

Съществуват отделни правила за подпомагане на закупуването на електрически или други пътни превозни средства с нулеви или ниски емисии.

https://ec.europa.eu/competition/state_aid/what_is_new/template_RFF_premiums_acquisition_low_emission_vehicles.pdf .

(35)

В тях са включени например разпоредбите на Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО), помощ съвместима пряко по член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС, Насоките относно помощта в областта на околната среда и енергетиката, Насоките за регионална помощ или правилата, свързани с компенсацията за изпълнение на задължение за обществена услуга.

(36)

Обществена консултация относно преразглеждането на Насоките относно държавната помощ в областта на климата, енергетиката и околната среда: https://ec.europa.eu/competition-policy/public-consultations/2021-ceeag_nl .

(37)

Тези индикативни стойности все още не включват безвъзмездните средства по МСЕ, които са в процес на подготовка след четвъртата покана за представяне на предложения по Механизма за смесено финансиране.

(38)

Напр. инфраструктура за автобусни депа или инфраструктура за доставки и наземни операции в морските и вътрешните пристанища и летища от трансевропейската транспортна мрежа.

(39)

Разходите, свързани с превозни средства или плавателни съдове, няма да са допустими по МСЕ II, освен в случаите на вътрешните водни пътища и морските превози на къси разстояния, когато е необходим първоначален брой плавателни съдове, за да се даде тласък на използването на подпомаганата инфраструктура за зареждане/презареждане.

(40)

Съотношението между процентите на съфинансиране от Механизма за алтернативни горива и максималния процент на съфинансиране от 50 % в рамките на общия пакет беше приложено пропорционално за процента на съфинансиране за сближаване по Механизма за алтернативни горива спрямо максималния процент на съфинансиране от 85 % в рамките на пакета за политиката на сближаване.

(41)

Процентът на съфинансиране е по-консервативен предвид бързото понижаване на цените при пазарния сегмент на електромобилността, както и ниското ниво на информация в анализа на публикациите относно разходите за зарядни точки с мощност 350 kW. Що се отнася до стойността (в евро) обаче, единичната вноска за зарядна точка с минимална мощност 350 kW е двойно по-голяма от единичната вноска за зарядна точка с минимална мощност 150 kW.

(42)

Единичната вноска за присъединяване към мрежата ще зависи от разполагането на най-малко четири зарядни точки (като се има предвид, че една зарядна точка 350 kW може да се брои за 2 от по 150 kW).

(43)

  https://ec.europa.eu/transport/infrastructure/tentec/tentec-portal/site/index_en.htm

(44)

https://ec.europa.eu/info/research-and-innovation/funding/funding-opportunities/funding-programmes-and-open-calls/horizon-europe/missions-horizon-europe/climate-neutral-and-smart-cities_en

(45)

https://ec.europa.eu/info/files/european-partnership-towards-zero-emission-road-transport-2zero_en ;

https://bepassociation.eu/about/batt4eu-partnership/ ; https://www.fch.europa.eu/.

(46)

  https://europa.eu/investeu/investeu-fund/about-investeu-fund_en  

(47)

  https://www.eib.org/en/projects/sectors/transport/cleaner-transport-f acility  

(48)

  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088.

(49)

Решение за изпълнение C(2015) 1330 final на Комисията от 12 март 2015 г. относно стандартизационно искане, отправено към Европейските организации за стандартизация в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета, за подготовка на европейски стандарти относно инфраструктурата за алтернативни горива.

(50)

Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги.

(51)

За да бъде адаптиран правилно към нуждите на хората с увреждания този елемент на инфраструктурата, следва да бъде взета предвид височината на добавения към колонката за зареждане фундамент.

(52)

  https://shift2rail.org/publications/study-on-the-use-of-fuel-cells-and-hydrogen-in-the-railway-environment/ .

(53)

Временни насоки, изготвени в рамките на Международната морска организация, относно безопасната експлоатация на услуги, предоставяни от електрозахранващи системи, намиращи се на брега, в пристанища за кораби, които осъществяват международни пътувания.

(54)

Решение за изпълнение на Комисията, C(2015)1330 final, 12.3.2015 г.

(55)

55 http://www.emsa.europa.eu/publications/inventories/item/3207-guidance-on-lng-bunkering-to-port-authorities-and-administrations.html

(56)

 SAE AS6968 Стандарт за жично зареждане на леки въздухоплавателни средства с електрическо задвижване.

(57)

Изисквания за зареждане от високо ниво SC VTOL 2430.

(58)

  www.eafo.eu  

(59)

„доставчик на услуги за електромобилност“ означава търговски субект, който предоставя услуги на краен ползвател, включително продажбата на услуга за зареждане с електроенергия.

(60)

„е-роуминг“ означава услуга за обмен на данни и плащания между оператора на зарядна точка и доставчика на услуга за мобилност, от които крайният ползвател закупува услуга за зареждане.

(61)

COM(2020) 662 final.